Най-после Грийн отговори:
— Полицаите са вътре и говорят по телефона. В главната сграда, онази с голямата котва отпред. Водолазите вероятно също са вътре, за да се стоплят. Спасителният отряд е на площадката от другата страна на реката, където ви чакат. Може да ви заинтересува това, че на същата площадка полицаите намериха пикап и ремарке, които вероятно са принадлежели на починалия. Последвайте ме — каза той и тръгна. — Ще ви покажа мястото, което ви интересува. Разбрах, че възнамерявате да влезете във водата с другите водолази.
— Точно така — отговорих и тръгнах с него по кея.
— Въобще не разбирам какво очаквате да видите.
— Отдавна се научих да не очаквам нищо, капитан Грийн.
Минахме покрай стари кораби и забелязах много метални тръби, които излизаха от тях и влизаха във водата.
— Какво е това? — попитах.
— КП — катодни предпазители — отговори той. — Заредени с електричество, за да намалят корозията.
— Надявам се, че са изключени.
— Електротехникът е на път насам. Ще изключи целия док.
— Значи гмуркачът може да се е натъкнал на КП. Вероятно не е лесно да ги видиш.
— Няма значение. Токът е много слаб — каза той, като че ли всеки би трябвало да знае това. — Все едно да те удари ток от деветволтова батерия. КП не го е убило. Можете да изключите това от списъка си.
Спряхме на края на кея, където се виждаше задната част на частично потопената подводница. На по-малко от шест метра от нея беше закотвена тъмнозелена алуминиева лодка. От компресора излизаше дълъг черен маркуч, който беше нагласен във вътрешната тръба от страната на пътника. Подът на лодката бе покрит с инструменти, водолазно оборудване и други предмети, за които подозирах, че са били небрежно прегледани от някого. Направих всичко възможно, за да потисна гнева си.
— Вероятно просто се е удавил — каза Грийн. — Почти всяка смърт на гмуркач, която съм виждал, е от удавяне. Умираш в плитка вода като тази, няма какво друго да бъде.
— Това оборудване определено ми се вижда необичайно — казах, като не обърнах внимание на медицинските му заключения.
Той се загледа в лодката, едва раздвижвана от теченията.
— Наргиле. Да, това е необичайно тук.
— Работеше ли, когато намерихте лодката?
— Нямаше бензин.
— Какво можете да ми кажете за него? Любителска направа?
— Фабрична — отвърна той. — Пет конски сили бензинов компресор, който всмуква въздух през маркуч с ниско налягане, свързан с двустепенен регулатор. Може да е останал долу четири-пет часа. Докато е имало гориво.
Грийн продължаваше да гледа встрани.
— Четири-пет часа? Защо? — погледнах го учудено. — Мога да го разбера, ако събирате омари или рапани, но тук?
Той мълчеше.
— Какво има долу? — запитах. — И не ми казвайте, че са останки от Гражданската война, защото и двамата знаем, че тук не се намират такива.
— В действителност долу няма абсолютно нищо.
— Да, но той е смятал, че има нещо.
— За негово съжаление мислел е погрешно. Вижте тези облаци. Със сигурност ще го отнесем — каза той и вдигна яката на палтото си. — Предполагам, че сте дипломиран водолаз.
— От много години.
— Ще трябва да видя картата ви.
Погледнах към лодката и подводницата, като се чудех колко ли точно затруднения възнамеряваха да ми създадат тези хора.
— Трябва да носите картата, ако възнамерявате да влизате във водата — продължи той. — Мисля, че би трябвало да го знаете.
— А пък аз мислех, че военните не управляват този док.
— Знам правилата тук. Няма значение кой управлява — вторачи се в мен Грийн.
— Разбирам — казах, като отвърнах спокойно на погледа му. — Предполагам, че ще имам нужда от разрешение, за да паркирам колата си на този кей, за да не ми се налага да нося оборудването си половин километър.
— Наистина имате нужда от разрешение, за да паркирате на кея.
— Е, аз пък нямам такова. Не нося и водолазната си карта, нито дори лиценза да практикувам медицина във Вирджиния, Мериланд или Флорида.
Говорих гладко и кротко. Грийн разбра, че не може да ме разстрои и това го вбеси допълнително. Той примигна няколко пъти и долових омразата му.
— Това е последният път, когато ви моля да ми позволите да си свърша работата — продължих. — Тук има неестествена смърт, която е в моята юрисдикция. Ако предпочитате да не ми сътрудничите, с радост ще повикам щатската полиция или ФБР. Изборът е ваш. Вероятно ще мога да докарам някого тук за не повече от двайсет минути. Мобифонът ми е у мен — потупах джоба си.