Той погледна нагоре към хълма и добави:
— Проблемът е, че проклетите гилзи могат да изхвърчат доста надалеч, а оня шибан хеликоптер раздуха всичко наоколо.
След няколко минути санитарите заслизаха към нас с носилка в ръце. Обувките им хрущяха по изпочупените стъкла. Изчакахме да вдигнат тялото, после огледах земята, където бе лежал Дани. Втренчих се в черния отвор на тунела, изкопан преди много години в планина, чиято почва бе прекалено мека, за да го поддържа, и се приближих към него. Той бе зазидан и мазилката по тухлите проблесна на светлината от фенера ми. Ръждясали железопътни линии стърчаха от калта, а наоколо бяха разпилени стари гуми и бутилки.
— Док, там няма нищо — каза Марино, като застана до мен. — Мамка му — изруга той, когато се подхлъзна. — Вече огледахме.
— Е, очевидно убиецът не е избягал оттук — отсъдих, когато фенерът ми освети чакъл и увехнали плевели. — Никой не може да се скрие тук. А и повечето хора не знаят за това място.
— Хайде, ела — каза Марино нежно и докосна ръката ми.
— Мястото не е избрано случайно. Много малко хора дори знаят къде се намира. Това е бил човек, който твърде добре е знаел какво прави.
— Док — повтори Марино, — тук не е безопасно.
— Съмнявам се, че Дани е знаел за това място. Убийството е било грижливо обмислено и хладнокръвно изпълнено. — Гласът ми отекна по старите, тъмни стени.
Марино ме хвана за ръката и този път не се противопоставих.
— Хайде, ела. Тук не може да се направи нищо повече. Да вървим.
Кал заливаше ботушите ми и войнишките обувки на Марино, докато вървяхме покрай изоставените линии. Изкатерихме се по обсипания с боклуци хълм, като внимателно заобикаляхме кръвта, проляна, когато тялото на Дани се бе търколило надолу по стръмния хълм. Голяма част от нея бе отнесена от зловещия вятър, предизвикан от хеликоптера. Един ден това щеше да е от значение, ако адвокатът на защитата решеше така. Извърнах лице от камерите и проблясващите светкавици. Ние с Марино се оттеглихме, без да говорим с никого.
— Искам да си видя колата — казах, когато радиото му избръмча.
— Сто — лаконично съобщи Марино, като държеше радиото близо до устата си.
— Имаш връзка сто и седемнайсет — каза диспечерът на някого.
— Проверих и отзад и отпред, капитане — каза екип 117. — Няма и следа от колата, която ни описа.
— Разбрано — отвърна Марино и ме погледна раздразнено. — Колата на Луси не е в офиса ти. Не разбирам — допълни той. — Всичко ми се вижда съвсем безсмислено.
Тръгнахме пеша към парк „Либи Хил“, защото не беше далеч, а и искахме да поговорим.
— Имам чувството, че Дани е качил някого — каза Марино и запали цигара. — Възможно е да има нещо общо с наркотици.
— Дани не би направил подобно нещо, докато кара колата ми — възразих, но знаех, че звучи наивно. — Не би качил никого.
Марино се завъртя към мен.
— Хайде де. Не знаеш това със сигурност.
— Никога не съм имала никаква причина да го смятам за безотговорен или за търговец на дрога, или каквото и да било друго.
— Е, според мен е ясно, че е водил двойствен живот, както казват хората.
— Въобще не знаем подобно нещо — казах изморена от разговора.
— Ще трябва бързо да научиш това, защото по теб има доста от кръвта му.
— В наши дни се безпокоя за кръвта, независимо чия е.
— Слушай, просто искам да кажа, че хората могат да те разочароват понякога.
Светлините на града се простряха пред нас.
— А понякога хората, които не познаваш много добре, са по-лоши от онези, които въобще не познаваш — продължи той. — Ти имаше доверие на Дани, защото го харесваше и смяташе, че добре си върши работата. Но извън службата той може да се е занимавал с какво ли не, а ти да нямаш никаква представа за това.
Не отговорих. Всичко казано беше вярно.
— Той е симпатично хлапе, хубаво момче. А сега кара такъв страхотен автомобил. Най-малкото може да се е изкушил да се поизфука, преди да върне колата на шефа си. Или пък е искал да си купи малко дрога.
Повече се тревожех дали Дани не е станал жертва на крадци на коли и напомних на Марино, че напоследък имахме доста подобни случаи.
— Възможно е — съгласи се Марино и в същия момент забеляза мерцедеса ми. — Но колата ти е още тук. Защо ще поразходиш някого по улицата, после ще го застреляш, а накрая ще оставиш колата на мястото й? Защо да не я откраднеш? Също така възможно е да става дума за гей-скандал. Замисляла ли си се върху това?
Стигнахме до мерцедеса ми. Репортерите се нахвърлиха върху нас с нови въпроси, като че ли това бе престъплението на века. Пренебрегнахме ги, отидохме до шофьорската врата и проверихме вътрешността на колата. Огледах дръжките, пепелниците, таблото и кожената тапицерия, но не видях нищо нередно. Нямаше следи от борба, но постелката от дясната страна беше мръсна. Забелязах оставени от обувки отпечатъци.