— Ако искате да се гмуркате, започвайте — сви рамене той. — Но ще трябва да подпишете официален документ за отказване от претенции, който да освобождава дока от отговорност в случай на инцидент. А аз сериозно се съмнявам, че тук има подобни формуляри.
— Разбирам. Значи трябва да подпиша нещо, което не притежавате.
— Така е.
— Чудесно — казах. — В такъв случай аз ще изготвя документа.
— Това трябва да се направи от адвокат, а днес е празник.
— Аз съм адвокат и работя по време на празниците. Мускулите на челюстта му заиграха. Знаех, че няма да си прави труда с подписването на формуляр, след като научи, че такъв може да бъде изготвен. Тръгнахме назад, а стомахът ми се сви от обзелата ме неприязън. Нямах желание да се гмуркам, а и никак не харесвах хората, с които се запознах днес. Естествено и преди се бях заплитала в бюрократична бодлива тел, когато имах случаи, в които бяха намесени правителството или някоя голяма компания, но това беше различно.
— Кажете ми нещо — заговори отново Грийн с презрителния си тон. — Винаги ли съдебните лекари лично вадят трупове от водата?
— Рядко.
— Обяснете ми защо според вас това е необходимо сега.
— Сцената на смъртта ще престане да съществува в момента, когато тялото бъде преместено. Смятам, че обстоятелствата са достатъчно необичайни, за да наложат да огледам мястото, докато мога. Освен това временно замествам съдебния лекар на Тайдуотър, така че просто се оказах тук, когато се обадиха от полицията.
Той замълча за момент, после ме стресна с думите:
— Определено ми стана мъчно, когато чух за майката на доктор Мант. Той кога ще се върне на работа?
Опитах се да си припомня сутрешното телефонно обаждане и мъжа, наречен Йънг, с пресиления южняшки акцент. Грийн не звучеше като роден на Юг, аз също, но това не означаваше, че не можем да имитираме провлечения южняшки говор.
— Не съм сигурна кога ще се върне — отговорих разтревожено. — Но се чудя откъде го познавате.
— Понякога случаите ни се застъпват, без значение дали трябва да е така.
Не можех да разбера какво намекваше.
— Доктор Мант разбира колко важно е да не се меси — продължи Грийн. — Приятно е да работиш с хора като него.
— Важно е да не се бъркаш в какво, капитан Грийн?
— Ако случаят е военен например или е в тази или онази юрисдикция. Съществуват много различни начини, по които хората могат да се намесят. Всичките са проблем и могат да нанесат щети. Например този гмуркач. Той се е гмурнал там, където не е трябвало, и вижте какво се случи.
Заковах се на място и се втренчих в него невярващо.
— Сигурно въображението ми е виновно — казах, — но ми се струва, че ме заплашвате.
— Отидете да си вземете екипа. Можете да паркирате по-близо, ей там до оградата — каза той и се отдалечи.
ГЛАВА ВТОРА
Дълго време след като той изчезна в сградата с котвата отпред, аз стоях на кея и се мъчех да облека дебелия неопренов костюм. Недалеч от мен няколко спасители подготвяха плоскодънната лодка, завързана за един пилон. Работниците от дока се мотаеха наоколо любопитно, а на платформата за гмуркане двама мъже в яркосини неопрени изпробваха радиостанции и грижливо проверяваха водолазните екипи, включително и моя.
Наблюдавах как водолазите си говорят, но не можех да разбера и дума от казаното, докато развиваха маркучите и нагласяха тежестите по коланите. От време на време поглеждаха към мен. Изненадах се, когато единият реши да се качи по стълбата, която водеше към моя кей. Той се приближи и седна до мен на студената земя.
— Това място заето ли е? — запита той.
Беше хубав млад мъж, чернокож и с фигура като олимпийски атлет.
— Много хора чакат за него, но не знам къде са — отговорих, продължавайки борбата с неопрена. — По дяволите. Мразя ги тези неща.
— Просто си мислете, че си слагате още една кожа.
— Да, това помага страхотно.
— Трябва да поговоря с вас за оборудването за подводни комуникации. Използвали ли сте го преди?
Погледнах сериозното му лице и запитах:
— Вие от спасителния екип ли сте?
— Не. Просто обикновен стар войник. Не знам за вас, но това определено не е начинът, по който бих избрал да изкарам Нова година. Не разбирам защо човек би искал да се гмурка тук, освен ако не си фантазира, че е сляпа попова лъжичка в кална локва. Или пък ако има прекалено много желязо в кръвта и мисли, че ръждата тук може да му помогне.
— Всичко, което ръждата може да направи, е да ви зарази с тетанус — отвърнах и се огледах наоколо. — Кои от хората тук са военни и кои спасители?
— Двамата мъже в лодката са от спасителния екип. Кай Су на платформата за гмуркане е единственият друг военен с изключение на нашия неустрашим следовател от ССВС. Кай е готин. Добри приятели сме.