— Толкова ли е опасно?
— Да — отговорих и включих триона. — Ако си с тях и докоснеш куршума, със сигурност ще се порежеш.
— Това не ми прилича на кражба на кола. Изглежда, някой е бил доста сериозен.
— Така е — извиках силно, за да заглуша шума от триона. — По-сериозно не може и да бъде.
Историята, разказана от това, което лежеше под скалпа, беше още по-ужасна. Куршумът бе разбил теменната, тилната и предната кост на черепа. Всъщност, ако не беше изгубил ускорението си, счупвайки здравата слепоочна кост, изкривеният метал щеше да излезе, а ние щяхме да изгубим важна улика. Що се отнася до мозъка, пораженията, нанесени от „Блек Талън“, бяха ужасяващи. Експлозията от газа и разкъсванията, причинени от медта и оловото, бяха разорали зловеща пътека през чудотворното вещество, което бе правило Дани такъв, какъвто беше. Изплакнах куршума, после го почистих грижливо в слаб разтвор с белина, защото ликворът можеше да е инфектиран, а и е прочут с това, че окислява металните веществени доказателства.
Към обед прибрах всичко в найлонови пликове и го отнесох горе в оръжейната лаборатория, където оръжия от всички видове, с окачени по тях етикети, лежаха по плотовете. Някои от тях бяха опаковани в кафяви хартиени пликове. Имаше ножове, автомати и дори един меч. Хенри Фрост, наскоро пристигнал в Ричмънд, но известен в своята област, стоеше загледан в екрана на компютъра.
— Марино беше ли тук — запитах го, когато влязох. Фрост вдигна глава и фокусира погледа си, като че ли тъкмо пристигаше от някакво далечно място, където никога не бях ходила.
— Преди около два часа — отвърна той.
— Значи ти е дал гилзата — казах и се преместих по-близо до стола му.
— Точно по нея работя в момента. Доколкото знам, дали сте приоритет на този случай.
Фрост беше горе-долу на моята възраст, разведен поне два пъти. Беше привлекателен и спортен тип, с правилни черти и къса, черна коса. Според легендите, които хората винаги разправят за шефовете си, той пробягвал маратони, бил експерт по плуване със сал в буйни реки и можел да застреля муха от сто метра. Това, което знаех от личните си наблюдения, бе, че той обичаше занаята си повече от която и да било жена, и за нищо друго не би говорил с такова удоволствие, както за оръжия.
— Въведе ли данните за калибъра? — запитах.
— Не знаем със сигурност, че е свързан с престъплението, нали? — погледна ме той.
— Не — отговорих. — Не знаем със сигурност.
Открих в ъгъла стол на колелца и го придърпах насам.
— Гилзата беше намерена на около три метра от мястото, където смятаме, че е бил застрелян. В гората. Чиста е. Изглежда нова. А и имам това.
Бръкнах в джоба на престилката си и извадих плика с куршума.
— Уау! — каза Фрост.
— Съвпада ли с „Уинчестър“ четиридесет и пет?
— Мили Боже. Винаги има първи път — каза той, внезапно развълнуван, и отвори плика. — Ще премеря нарезите и жлебовете и след секунда ще ти кажа дали е четиридесет и пети калибър.
Той седна пред микроскопа и закрепи куршума с восък, за да не оставя по метала следи, които вече не са били там.
— Добре — заговори той, без да вдига поглед. — Имаме шест жлеба и нареза — съобщи той и започна да измерва с микрометъра. — Жлебовете са нула-седем-четири, нарезите — нула-пет-три. Ще ги вкарам в ГОХ — допълни той, като имаше предвид компютърните Генерални оръжейни характеристики на ФБР. — Хайде сега да определим калибъра.
Докато компютърът преглеждаше информационната база, Фрост провери куршума с нониус2. Не ни изненада това, че калибърът се оказа четиридесет и пети, а после ГОХ ни даде списък с дванайсет вида оръжия, които можеше да са го изстреляли. Всички, с изключение на „Зиг Зауер“ и няколко колта, бяха военни пистолети.
— Ами гилзата? — запитах. — Знаем ли нещо за нея?
— Имам всичко на видео, но още не съм го прегледал.
Фрост се върна на стола, където го бях намерила при влизането си, и започна да трака по компютъра, свързан с модем към системата за веществени доказателства на ФБР, наречена „Дръгфайър“. Тя бе част от огромната Криминална мрежа на изкуствения интелект, позната като КАИН, която Луси бе създала, а целта й бе да открие връзката между престъпления с огнестрелно оръжие. Накратко казано, исках да науча дали оръжието, убило Дани, е убивало и преди, особено след като типът куршум навеждаше на мисълта, че нападателят не е бил новак.
Работната станция беше проста. Турбо компютър 486, свързан с видеокамера и микроскоп за сравнения, което даваше възможност да се уловят реални по време и цвят образи на петдесетсантиметров екран. Фрост влезе в ново меню и екранът внезапно се изпълни с шахматна дъска от сребристи дискове, представляващи други четиридесет и пет милиметрови гилзи, всяка с уникалните си отпечатъци. Видях следите, оставени от затвора, ударника, изхвъргача и другите метални части на оръжието, което бе изстреляло куршума в главата на Дани.