— Всичко наред ли е? — запита тя и ни направи път.
— Мисля, че се нуждая от помощта ви — казах. — По-скоро ние двамата се нуждаем от помощта ви.
Луси седеше на леглото, с портативен компютър на коленете. Тя погледна към Марино.
— Давай. Но да знаеш, че взимаме пари за консултация.
Марино седна до огъня, а аз се настаних на стола до него.
— Този човек, който е проникнал в компютъра на ОЕ — започнах. — Знаете ли дали е проникнал и в нещо друго освен сметките на клиентите?
— Не може да се каже, че знаем всичко — отговори Луси. — Но за сметките сме сигурни, а информацията за клиентите е обща.
— Това пък какво означава? — попита Марино.
— Означава, че информацията за клиентите включва адреси, телефони, специално обслужване, разход на енергия, а някои клиенти участват в акционерна програма…
— Да поговорим за акционерната програма — прекъснах я. — Аз също участвам в нея. Част от месечния ми чек купува акции в ОЕ. Следователно компанията има някаква финансова информация за мен, включително банковата ми сметка и номера на социалната осигуровка.
Спрях за момент и се замислих, после запитах:
— Възможно ли е подобни неща да са важни за този хакер?
— Теоретически е възможно — отговори Луси. — Не забравяй, че огромна информационна база, като тази на ОЕ, не е разположена само на едно място. Те имат и други системи с входове, водещи към тях, което вероятно обяснява и интереса на хакера към компютъра в Питсбърг.
— Може на теб и да ти обяснява нещо — намеси се Марино, който винаги се дразнеше от компютърната терминология на Луси, — но аз нищичко не загрявам.
— Ако си представиш входовете като големи коридори по една карта — например шосе 1–95 — обясни тя търпеливо, — тогава, ако отидеш от единия до другия, теоретически можеш да започнеш да обикаляш из цялата мрежа. Можеш да влезеш навсякъде, където си пожелаеш.
— Например къде? — запита той. — Дай ми пример, който да мога да разбера.
Луси остави компютъра в скута си и сви рамене.
— Ако аз проникна в компютъра в Питсбърг, следващата ми спирка ще бъде „AT&T“4.
— Този компютър е вход към телефонната система, така ли? — запитах.
— Един от входовете. Ние с Джанет заподозряхме точно това, че хакерът се опитва да намери начини да краде електричество и телефонно време.
— Разбира се, в момента това е само теория — намеси се Джанет. — Засега не разполагаме с нищо определено, което да ни покаже какви са мотивите на хакера. Но от гледна точка на ФБР, тези прониквания са противозаконни. Това е важното.
— Знаете ли в кои досиета на клиенти на ОЕ е проникнал вашият човек? — попитах.
— Знаем, че има достъп до всички клиенти — отговори Луси. — Става дума за милиони. Що се отнася до личните досиета, които знаем, че са били преглеждани по-подробно, те са само няколко. Имаме ги.
— Чудя се дали мога да ги видя — казах.
Луси и Джанет се замислиха.
— Защо? — запита Марино, вторачен в мен. — Накъде биеш, док?
— Имам предвид, че уранът захранва ядрени електростанции, а ОЕ има две ядрени електростанции във Вирджиния и една в Делауеър. Някой е проникнал в компютъра им. Тед Едингс е звънял в офиса им и е задавал въпроси за радиоактивност. В домашния му компютър има различни файлове за Северна Корея и подозрения, че корейците се опитвали да произведат оръжеен плутоний в ядрен реактор.
— А веднага щом започнахме да се вглеждаме в нещата в Сандбридж, и някой нахълта в двора — добави Луси.
— След това ни разрязаха гумите, а детектив Роше започна да те заплашва. После Дани Уебстър пристигна в Ричмънд и го убиха, а очевидно убиецът е внесъл уран в колата ти.
Тя ме погледна загрижено.
— Кажи ми какво искаш да видиш.
Не исках пълен списък на клиентите, защото това означаваше цяла Вирджиния, включително и моята служба, а и самата аз. Интересувах се от всички подробни досиета със сметки, в които беше влизано. Това, което ми показаха, беше любопитно, но кратко. От петте имена не познавах само едно.
— Някой знае ли кой е Джошуа Хайс? Има пощенска кутия в Съфолк — запитах.
— Това, което сме научили досега — каза Джанет, — е че е фермер.
— Добре — продължих, — виждам и Брет Уест, който е някакъв началник в ОЕ. Не мога да си спомня титлата му — казах и погледнах разпечатката.
— Изпълнителен вицепрезидент по производството — отговори Джанет.
— Живее в един от онези тухлени замъци, близо до твоята къща, док — обади се Марино. — В „Уиндзор Фармс“.
— Живял е. Ако погледнеш адреса, където му изпращат сметките, ще видиш, че е променен миналия октомври. Изглежда, се е преместил в Уилиямсбърг.