— О, за бога — казах раздразнено. — Как един телефонен разговор може да ни подскаже, че терористи възнамеряват да завземат ядрена електроцентрала?
Секретарката на Уесли беше нова. Не можех да си спомня името й.
— Добър ден — поздравих я. — Вътре ли е той?
— Мога ли да му съобщя кои сте? — усмихнато запита тя.
Казахме й и търпеливо я изчакахме да му звънне. Не говориха дълго.
Тя погледна към нас и каза:
— Можете да влезете.
Уесли седеше зад бюрото си. Изправи се, когато влязохме. Както винаги, изглеждаше преуморен и сериозен в сив костюм и вратовръзка в черно и сиво.
— Можем да седнем в залата за съвещания — каза той.
— Защо? — запита Марино и се настани на единия стол. — И други хора ли ще идват?
— Да — отговори Уесли.
Стоях на мястото си търпеливо. Не исках да го гледам в очите по-дълго, отколкото налагаше учтивостта.
— Добре — премисли той. — Можем да останем тук. Почакайте — добави Уесли и отиде до вратата. — Емили, можеш ли да намериш още един стол?
Настанихме се, а секретарката донесе стола. Очевидно Уесли изпитваше затруднение да взима решения, без да се откъсва от мислите си. Знаех добре какъв става, когато е претрупан и изнервен.
— Знаете какво е положението — започна той.
— Знаем това, което всички знаят — отговорих. — Чухме новините по радиото поне сто пъти.
— Затова хайде да започнем от самото начало — предложи Марино.
— ОЕ има областен офис в Съфолк — започна Уесли. — Поне двайсет пуши са тръгнали оттам днес следобед с автобус, уж за да поправят някаква повреда в контролната зала в електроцентралата в Олд Пойнт. Мъже, бели, трийсет до четиридесетгодишни. Представили се за служители, като очевидно не са били такива. Успели да проникнат в главната сграда, където се намира контролната зала.
— Били са въоръжени — казах.
— Да. Когато дошло време да минат през рентгена и другите оръжейни детектори в сградата, извадили полуавтоматични оръжия. Както знаете, има убити. Според нас са загинали най-малко трима служители на ОЕ, включително и един ядрен физик, който случайно решил да се отбие там днес и се оказал във фоайето в неподходящ момент.
— Какви са исканията им? — запитах и се зачудих колко знаеше Уесли и откога. — Съобщиха ли какво искат?
Той ме погледна в очите.
— Това е, което най-много ни притеснява. Не знаем какво искат.
— Но пускат хората да си ходят — намеси се Марино.
— Знам. И това също ме тревожи — отвърна Уесли. — По принцип терористите не действат така.
Телефонът звънна и Уесли вдигна слушалката.
— Да — каза той. — Добре. Пусни го да влезе.
Генерал-майор Линуд Сешънс, облечен в униформата на военноморските сили, влезе в стаята и се ръкува с всеки от нас. Беше чернокож, най-много на четиридесет и пет, и доста хубав. Не свали сакото си, дори не разкопча и едно копче, а седна официално и постави дипломатическо куфарче до себе си.
— Благодаря ви, че дойдохте, генерале — каза Уесли.
— Иска ми се да бях тук по по-весел повод — отвърна генералът и извади папка и бележник.
— Всички го искаме — потвърди Уесли. — Това са капитан Пит Марино от Ричмънд и доктор Кей Скарпета, главният съдебен лекар на Вирджиния — представи ни той и задържа погледа си върху мен. — Те работят с нас. Доктор Скарпета всъщност е съдебният лекар в случаите, които според нас са свързани със случилото се днес.
Генерал Сешънс кимна, без да проговори. Уесли се обърна към нас с Марино:
— Ще ви кажа какво още знаем. Имаме причина да смятаме, че корабите в затворения док се продават на страни, които не би трябвало да ги притежават. Това включва Иран, Ирак, Либия, Северна Корея, Алжир.
— Какъв вид кораби? — запита Марино.
— Най-вече подводници. Също така подозираме, че този док купува кораби от страни като Русия и ги препродава.
— Защо никой не ни е казал нищо досега? — попитах. Уесли се поколеба за момент, после отговори:
— Нямаше доказателства.
— Тед Едингс се е гмуркал там преди смъртта си. Беше близо до една от подводниците.
Никой не проговори. После генералът каза:
— Той е бил репортер. Смяташе се, че може да е търсил реликви от Гражданската война.
— А какво е правил Дани?
Премерих думите си внимателно, защото бях ужасно ядосана.
— Изследвал е исторически тунел в Ричмънд, така ли?
— Трудно е да се каже с какво се е занимавал Дани Уебстър — отговори той. — Доколкото знам, полицаите от Чесапийк са намерили в багажника на колата му щик, който съвпада със следите, оставени по разрязаните ви гуми.