Загледах се в него за доста време.
— Не знам откъде черпите информацията си, но ако това, което казвате, е вярно, предполагам, че детектив Роше е предал тази улика.
— Май че той донесе щика, да.
— Мисля, че можете да се доверите на всички в тази стая — казах, без да отмествам поглед от очите му. — Ако стане ядрена катастрофа, аз съм упълномощена от закона да се погрижа за мъртвите. А вече в Олд Пойнт има няколко мъртъвци.
Замълчах за момент, после добавих:
— Генерал Сешънс, смятам, че трябва да ни кажете истината.
Генералът заговори:
— От известно време насам КВС са загрижени за този док.
— КВС? Какво, по дяволите, е това? — запита Марино.
— Командване на военноморските системи — обясни генералът. — Работата им е да се уверят, че докове като този спазват подходящите стандарти.
— Във факса на Едингс бе програмиран инициал КВС — казах. — Той поддържал ли е връзка с тях?
— Беше задавал въпроси — отговори генерал Сешънс. — Знаехме за господин Едингс. Но не можехме да му дадем отговорите, които искаше. Точно както не можехме да отговорим и на вас, доктор Скарпета, когато ни изпратихте факс с въпроса кои сме ние — добави той с безизразно лице. — Сигурен съм, че ни разбирате.
— А какво е МСО от Мемфис? — запитах.
— Още един номер на факс, на който Едингс бе звънял, също като вас — отговори той. — Маркетингова служба на отбраната. Те се занимават с продажбите, които са одобрени от КВС.
— Логично — казах. — Разбирам защо Едингс се е свързал с тези хора. Усетил е какво става в дока и по-точно, че стандартите са били нарушавани по доста шокиращ начин. И е разучавал историята.
— Разкажете ни още нещо за тези стандарти — обади се Марино. — На какво точно са длъжни да се подчиняват?
— Ще ви дам един пример. Ако Джаксънвил иска да получи „Саратога“ или някой друг самолетоносач, тогава КВС се уверява, че извършената работа отговаря на стандартите на флотата.
— По какъв начин?
— Например градът трябва да има пет милиона, за да го поправи, и по два милиона годишно за поддръжка. А водата в пристанището трябва да е дълбока поне десет метра. От друга страна, на мястото, където е закотвен корабът, човек от КВС, вероятно цивилен, се появява веднъж месечно и проверява работата, която се върши по кораба.
— И това е ставало в затворения док? — попитах.
— Ами в момента не сме сигурни в цивилния, който се е занимавал с това — отговори генералът и ме погледна в очите.
Уесли се намеси:
— Точно това е проблемът. Навсякъде има цивилни. Някои от тях са наемници, които биха купили и продали всичко, без въобще да обръщат внимание на националната сигурност. Както знаете, затвореният док е ръководен от цивилна компания. Тя инспектира кораби, които се продават на различни градове или са определени за бракуване.
— Ами подводницата, която е там в момента — „Експлойтър“? — запитах. — Видях я, когато вадехме тялото на Едингс.
— Това е подводница клас „Зулу 5“ с насочващи се ракети. Десет торпеда плюс две ракети. Произведена в периода 1955–1957 — отговори генерал Сешънс. — От шейсетте години насам всички подводници, построени в САЩ, са с ядрена енергия.
— Значи тази, за която говорим, е стара — каза Марино. — Не е ядрена.
Генералът отговори:
— Няма начин да е ядрена. Но можете да й поставите всеки тип бойна глава на ракетата или торпедото.
— Искате да кажете, че подводницата, до която се гмурках, може да бъде заредена с ядрени оръжия? — запитах, осъзнавайки зловещата заплаха.
— Доктор Скарпета — отвърна генералът и се наведе към мен, — ние не смятаме, че тази подводница е била презаредена тук, в САЩ. Било е нужно само да се изпрати в открито море, където да я посрещне някой, който не би трябвало да я притежава. Работата може да се свърши и там. Това, което Ирак или Алжир не могат да направят сами, е да произведат оръжеен плутоний на тяхна земя.
— А той откъде идва? — запита Марино. — Това не е нещо, което можеш да вземеш от една ядрена електроцентрала. А ако терористите са на друго мнение, тогава вероятно си имаме работа с банда тъпи селяндури.
— Да, би било изключително трудно, ако не и невъзможно да се получи плутоний в Олд Пойнт — съгласих се.
— Анархист като Джоуъл Хенд не мисли за това колко трудна е работата — намеси се Уесли.
— А и е възможно — добави Сешънс. — Около два месеца след като новите горивни прътове са били поставени в реактора, има прозорец, от който може да се получи плутоний.
— Колко често се подменят тези прътове? — запита Марино.
— Олд Пойнт подменя една трета на всеки петнадесет месеца. Това са осем комплекта, или около три атомни бомби, ако затвориш реакторите и извадиш устройствата през този двумесечен прозорец.