— Значи Хенд е знаел разписанието — казах.
— О, да.
Спомних си телефонните записи на директорите на ОЕ, в които някой като Едингс можеше да е проникнал незаконно.
— Значи някой се е занимавал с това — отсъдих.
— Смятаме, че знаем кой. Всъщност е един доста високопоставен служител — отвърна Сешънс. — Човек, който солидно е повлиял на решението офисът на ОЕ да бъде разположен в имот, съседен на фермата на Хенд.
— Фермата, която принадлежи на Джошуа Хейс?
— Да.
— Мамка му! — изруга Марино. — Хенд вероятно е планирал това с години. А и сигурно получава доста мангизи отнякъде.
— Няма спор и по двете — съгласи се генералът. — Нещо подобно трябва да се планира с години, а и някой плаща за него.
— Не трябва да забравяме, че фанатик като Хенд — обади се Уесли — мисли, че участва в религиозна война от изключително значение. Той може да си позволи да проявява търпение.
— Генерал Сешънс — казах, — ако подводницата, за която говорим, е предназначена за далечно пристанище, КВС може ли да знае това?
— Абсолютно.
— Как? — запита Марино.
— Различни начини — отговори генералът. — Например, когато корабите се съхраняват в затворения док, тръбите за ракети и торпеда се покриват със стоманени плочи. Заварява се валът на кораба. Очевидно всички оръжия и средства за комуникация са свалени.
— А това означава, че нарушението на някои от тези правила може да бъде установено отвън — казах. — Можете да го установите, ако се вгледате в кораба, докато сте близо до него във водата.
Генералът ме изгледа внимателно и осъзна значението на думите ми.
— Да, може да се разбере.
— Можете да се гмурнете и да откриете, че например торпедата не са запечатани. Може дори да видите, че валът не е заварен.
— Да — потвърди той отново. — Можете да установите всички тези неща.
— Точно това е правил Едингс.
— Страхувам се, че е така — обади се Уесли. — Водолазите извадиха фотоапарата му. На филма имаше само три кадъра. Всичките представляваха замъглени образи на вала на „Експлойтър“. По това личи, че не е бил от дълго време във водата, преди да умре.
— Къде се намира подводницата сега? — попитах. Генералът се поколеба.
— Може да се каже, че я преследваме.
— Значи е изчезнала.
— Страхувам се, че е напуснала пристанището по същото време, когато са нападнали ядрената електростанция.
Погледнах тримата мъже.
— Е, аз определено мисля, че знаем защо Едингс е станал такъв параноик по отношение на самозащитата си.
— Някой го е набутал в капан — каза Марино. — Не може просто в последната минута да решиш да отровиш някого с цианид.
— Това е било предумишлено убийство, извършено от човек, на когото Едингс е имал доверие — каза Уесли. — Надали е разправял на много хора с какво възнамерява да се занимава през нощта.
Спомних си друго съкращение във факса на Едингс. КПТ можеше да е съкратено от „капитан“. Споменах им името на капитан Грийн.
— Едингс трябва да е имал поне един вътрешен източник за историята си — бе коментарът на Уесли. — Някой му е давал информация и подозирам, че същият този някой го е набутал в капана или поне е помогнал за това. — Той погледна към мен и добави: — От телефонните му сметки знаем, че през последните няколко месеца е поддържал връзка с Грийн, по телефона и факса. Изглежда, връзката е започнала миналата есен, когато Едингс е писал съвсем обикновен очерк за дока.
— А после е започнал да се рови твърде дълбоко — казах.
— Всъщност любопитството му беше доста полезно за нас — обади се генерал Сешънс. — Ние също започнахме да се ровим по-надълбоко. Разследваме това положение повече време, отколкото смятате.
Той замълча за момент и леко се усмихна.
— Всъщност, доктор Скарпета, в някои моменти вие не бяхте така сама, както си мислехте.
— Надявам се, че ще благодарите от мое име на Джеръд и Кай Су — казах, тъй като предположих, че те са неговите хора.
Уесли отговори вместо генерала:
— Ти можеш да го направиш лично следващия път, когато посетиш ЕСЗ.
— Генерал Сешънс — прехвърлих се на по-належащото, — имате ли представа дали бракуваните кораби имат проблеми с плъхове?
— Плъховете са проблем при всички кораби — отговори той.
— Едно от нещата, за които се използва цианидът, е унищожението на плъхове в трюмовете на кораби — казах. — Сигурно в затворения док имат запас от цианид.
— Както вече ви казах, отдавна се занимаваме с капитан Грийн — отговори генералът, който добре разбра въпроса ми.