— Във връзка с „Новите ционисти“ ли?
— Не — отново го изпревари Уесли. — Той е връзката. Според мен Грийн е директната връзка на „Новите ционисти“ с всичко военно, като например дока, а Роше е просто негов слуга. Детектив Роше е онзи, който досажда, шпионира и доносничи.
— Той не е убил Дани — казах.
— Дани е убит от психопат, който се слива достатъчно добре с нормалното общество и затова не е привлякъл ничие внимание към себе си, докато е чакал пред кафе „Хил“. Бих го определил като бял, между трийсет и четиридесетгодишен, опитен в работа с оръжия и лов.
— Звучи като гнусния образ на кретените, които нападнаха Олд Пойнт — отбеляза Марино.
— Да — съгласи се Уесли. — Убийството на Дани, независимо дали той е бил нарочената жертва, или не, е било ловна задача, като застрелването на глиган. Човекът, който го е извършил, вероятно е купил четиридесет и пет милиметровия „Зиг“ от същата изложба на оръжия, откъдето е взел и куршумите „Блек Талън“.
— Доколкото си спомням, ми казахте, че пистолетът е принадлежал на ченге — напомни му генералът.
— Точно така. Но се е озовал на улицата и впоследствие е бил продаден.
— На един от последователите на Хенд — намеси се Марино. — Същият тип идиот, който е очистил Шапиро в Мериланд.
— Точно същият.
— Въпросът ми е какво според тях знаете вие? — запита ме генералът.
— Мислих много за това, но не се сещам за нищо — отговорих.
— Трябва да мислиш като тях — обърна се Уесли към мен. — Според тях ти знаеш нещо, което другите хора не знаят. Какво може да е то?
— Може да смятат, че библията е у мен — казах, защото нищо друго не ми идваше наум. — Очевидно за тях тя е свещена като индианска местност за погребения.
— В нея има ли нещо, за което не биха искали да се разчуе? — запита Сешънс.
— Струва ми се, че най-опасното за тях разкритие е планът, който вече осъществиха — отговорих.
— Разбира се. Не биха го направили, ако някой ги беше предупредил.
Уесли ме погледна. Долових хиляди въпроси в очите му.
— Какво знае доктор Мант? — запита ме той.
— Не съм имала възможност да го запитам. Не отговаря на обажданията ми, макар да му оставих няколко съобщения.
— Не мислиш ли, че това е доста странно?
— Убедена съм, че е странно — отговорих. — Но смятам, че нищо не е станало с него, защото иначе щяхме да научим. Мисля, че просто е уплашен.
Уесли се обърна към генерала и обясни:
— Доктор Мант е съдебният лекар, отговорен за район Тайдуотър.
— В такъв случай вероятно би трябвало да поговорите с него — предложи генералът.
— Предвид обстоятелствата, пред които сме изправени, това не изглежда най-подходящият момент — отговорих.
— Напротив — възрази генералът. — Смятам, че това е идеалният момент.
— Може и да си прав — съгласи се Уесли. — Всъщност единствената ни надежда е да проникнем в мислите на онези хора. Може доктор Мант да има информация, която да ни помогне. Възможно е да се крие точно по тази причина.
Генерал Сешънс се размърда на стола си.
— Аз лично гласувам за това — каза той. — Бездруго имаме основания да се тревожим, че същото може да се случи и там, както вече си говорихме. Значи тази работа така или иначе нас чака, нали? Няма да е трудно да тръгне още един човек, при положение че британските авиолинии нямат нищо против.
Генералът се усмихна мрачно и добави:
— А ако имат, просто ще ми се наложи да звънна в Пентагона.
— Кей — обърна се Уесли към мен, докато Марино го гледаше ядосано, — не знаем дали случилото се в Олд Пойнт не става вече и в Европа, защото тази история не е станала за една нощ. Разтревожени сме за всички големи градове по света.
— Да не би да искаш да кажеш, че тези идиоти — „Новите ционисти“ — имат хора и в Англия? — запита Марино, готов да избухне.
— Не знаем нищо определено, но, уви, съществуват доста откачени като тях — отговори Уесли.
— Е, и аз имам мнение — погледна ме Марино обвиняващо. — Изправени сме пред възможна ядрена катастрофа. Не мислите ли, че трябва да действаме тук?
— И аз предпочитам това.
Генералът се обади с разумна забележка:
— Надявам се, че ако помогнете, въобще няма да се наложи да стоите тук, защото няма да има с какво да се занимавате.
— Разбирам — съгласих се. — Никой не вярва в предпазните мерки повече от мен.
— Ще успееш ли? — запита Уесли.
— Хората ми са готови да се справят с положението — отговорих. — Другите лекари знаят какво да правят. А вие знаете, че съм готова да помогна по всякакъв начин.
Наложи се да успокоим Марино.
— Не е безопасно — каза той и се вторачи в Уесли. — Не можеш просто да изпратиш Кей, господ знае къде, когато не знаем кой е срещу нас и какво иска.