— Не спирай — прошепна тя срещу устата му. — Моля те, Тобин. Не спирай.
— Няма… няма… — отвърна той.
И започна да се движи по-уверено, тласъците му се ускориха, после хвана коляното й с едната си ръка и го притисна до рамото й. Продължи да влиза и да излиза от нея, с все по-силни и по-бързи тласъци, докато нещо се случи и тя задържа дъх, сигурна, че ще умре в следващия миг.
И тя се пренесе, сякаш насън, в друго време и на друго място, където тялото й я издигна в небесата, а после полека започна да се спуска към земята.
Някъде отдалече дочу как той крещи името й, сякаш я викаше да се върне при него. Той замря в нея, сякаш също беше умрял, но тя почувства нещо топло в себе си.
Идваше от него, семето на неговия живот. Тя усети как той й го отдава. Лежеше под тежестта на стройното му влажно тяло, лежеше в почуда и облекчение, в екстаз, който не бе и подозирала, че съществува на света.
Двамата лежаха тихо. Той се отдели от нея и я погледна. Тя прочете изненада по лицето му. Напрежението, което винаги бе виждала, сега го нямаше. Гледаше я така, сякаш му беше напълно непозната.
— Какво има?
Той й се усмихна леко, после поклати глава.
— Нищо, нищо.
Палецът му проследи линията на косата й.
— Защо ме гледаш така?
— Как?
— Не знам. Различно.
— Различно ли? — Той поклати глава. — Няма причина. Мисля, че само така ти се струва, скъпа.
Легна настрана до нея, лакътят му беше близо до ухото й, и опря глава в дланта си.
Дълго време двамата останаха мълчаливи, после той изрече:
— Кожата ти е толкова красива. Прилича на онези перли.
Пресегна се над нея и взе перлите от масичката, после ги положи върху гърдите и раменете й. Пръстът му се плъзна по ключицата, слезе по горната част на ръката й и после по ребрата.
Тя се засмя.
— Гъделичкаш ме. Спри.
— Само преди няколко мига ме караше да се закълна, че няма да спирам. Какво дяволито момиче си ти.
— Ох, ти! Не съм никакво момиче!
— Не. Ти си моята съпруга — изрече той с внезапна сериозност. — Моята съпруга — прошепна отново, сякаш трябваше да го повтори, за да повярва.
Тя замря, вперила очи в неговите.
Той се пресегна над нея, вплете пръсти в нейните и задържа така ръката й. Тя лежеше, вслушана в равномерното му дишане. Скоро ръката му се отпусна на гърдите й, без да пуска нейната.
— Моят съпруг.
Тя се обърна и загледа как очите му бавно се затварят. И вече нямаше нищо друго, защото след миг и двамата бяха заспали.
30
София се събуди рано.
Ръцете на съпруга й бяха навсякъде по нея, докосваха я и я галеха. Любиха се в дрезгавата светлина на изгряващото слънце, после станаха, за да се изкъпят и да се облекат. Вече в късната сутрин слязоха долу и тръгнаха по коридора, който скоро ги отведе в залата, където всички закусваха.
Влязоха в залата, ръката на съпруга й почиваше на кръста й. Кралят и кралицата не бяха там. Както им беше обичай, закусваха заедно в личните си покои. Слугите бяха прекарали по-голямата част от ранната утрин да разчистват след гостите, повечето от които бяха или още доста пияни, или страдаха от последиците на снощното пиянство, отпуснали глави на масите.
София очакваше намигвания и волнодумни шеги, това беше част от сватбеното тържество, която повечето гости ужасно много харесваха. Беше подготвена за опитите им да я накарат да се изчерви, които беше сигурна, че нямаше да успеят, затова се почувства донякъде сигурна. Никога нямаше да разберат, че тя се изчервява вътрешно.
Но не беше подготвена за това, което видя пред себе си.
На вътрешната стена, закачен върху най-фините стенни килими на Елинър, висеше чаршафът от сватбеното им легло. Грозно кафяво петно личеше в средата му — нарочно, да го видят всички.
Тя остана като прикована към пода. Неподвижна като статуя. Сълзи от унижение изпълниха очите й. Прехапа устни и се опита да се успокои, че това няма никакво значение.
Опитът й се провали.
Вече нямаше такъв обичай да се изнася брачният чаршаф като доказателство за девствеността на невестата. Откакто се помнеше, нямаше такъв обичай, беше отмрял почти двадесет години преди тя да се роди. Да направиш такова нещо днес беше като плесница в лицето на невестата, намек, че е нечиста и трябва да доказва пред целия свят девствеността си.
Тя бе спряла така рязко, че усети как Тобин я гледа втренчено. Само за един мимолетен и ужасен момент тя се запита дали той не е наредил да направят това.
Обърна се към него, уплашена от това, което можеше да види.
Тобин гледаше към стената. Раменете му бяха вцепенени като каменен зид. Ръката му стисна нейната още по-силно.
Чу го как изруга гневно.