Никак не й харесваше да го безпокои по този начин. Когато решиха кои от сватбените подаръци ще вземат със себе си, София се зае с личните си вещи. Беше ги струпала пред вратата на спалнята, включително сандъка, получен от сестра Джудит.
Тъкмо се занимаваше с нещо, когато чу пъшкане и сумтене пред вратата. Излезе и се огледа.
Двама от войниците на Тобин се мъчеха да свалят сандъка й по витите стълби на кулата.
— О, трябваше да оставите този. Ще го взема със себе си.
Мъжете спряха, после единият се обърна към нея и я погледна.
— С ваше позволение, милейди, но никога няма да можете да вдигнете този сандък. Тежък е… все едно че вътре има броня!
Мъжете се засмяха на шегата и София се запита дали ще се смеят така, ако разберат, че това, с което се шегуваха, е самата истина. В сандъка беше нейната броня.
По-късно София намери Тобин в конюшнята да оседлава конете, с които щяха да пътуват, да проверява подковите и амунициите.
— Питах се — започна тя, докато той стоеше наведен с гръб към нея, опипвайки копитото на единия кон, — коя рокля да взема със себе си — синята или червената?
Тобин я погледна изпод вдигнатия крак на коня.
— Какво?
— Коя рокля да си облека за утре? Синята или червената?
Той сви вежди.
— Синята, предполагам.
— Добре. А кои ризи да опаковам? Ленените и копринените или само копринените?
Той я изгледа озадачен.
— И обувките. Трябва да реша дали ми трябват ниските обувки или ботушите, или и двата чифта. — Тя потупа с пръст по устните си. — Но пък наистина имам избор в панделките и украшенията. — Погледна го. — Предпочитам рубините, но моето мнение не е необходимо, понеже съм само съпругата. А съпругът взема всички решения. Съпруже? Кои украшения да взема?
Усмихна се, защото Тобин много лесно беше попаднал в забавната клопка, която тя му беше устроила.
Той се изправи, потупа коня по задницата, после се приближи към нея и поклати глава. Положи ръка на кръста й, после я спусна надолу към седалището, докато в същото време я целуваше силно по устата. Потупа и нея лекичко, после се отдръпна.
В очите му се четеше действително веселие, когато изрече:
— Би трябвало да те грабна, съпруго, моментално да ти запретна роклята и да те натупам, задето си толкова нахална.
София вдигна вежда, изви се и му се изплъзна.
— О, обещания, обещания…
И Тобин се изсмя високо.
31
Беше време за ябълковото вино, късно през октомври, когато Камроуз ухаеше на зрели ябълки и човек усещаше свежия им дъх във въздуха, щом излезеше навън.
София беше в избата заедно с лейди Клио и старата друидка Гладис, вещицата на Камроуз и източникът на всевъзможни бели. Тя беше съсухрена старица, цялата в черно, с рядка бяла коса, която стърчеше на всички страни като пух на глухарче, и с толкова грозно лице, че веднъж граф Мерик се пошегува, че всеки, който я погледне по-отблизо, рискува да ослепее.
Но старата жена представляваше част от Камроуз, също както и Клио. И София подозираше, че гордата старица обича да се прави на необикновена и странна само за да се забавлява и поради неизменната женска потребност да озадачава мъжете, живеещи в замъка.
Тилди и Мод бяха дошли заедно с тях, защото синовете на Клио спяха следобедния си сън. Близначките не се отделяха от Клио и София. На нея й беше добре да бъде с тях, да вижда колко са пораснали. Но не само това, че бяха израснали на височина, задоволяваше София. Те вече бяха съвсем различни, две щастливи момиченца, които лесно се разсмиваха и лесно можеше да им се угоди, любопитни и остроумни. Гледаха лейди Клио като същинска богиня, подражаваха на жестовете и действията й, а Клио се отнасяше с тях както със собствените си деца.
Пресата за ябълки стоеше в единия ъгъл на помещението. То цялото беше запълнено — дори коридорът пред него — с кошници зрели и презрели ябълки, които очакваха да бъдат пресовани и да се превърнат в най-хубавото ябълково вино. Най-новата бира, сварена от лейди Клио, ферментираше в бъчвите, които сега тя проверяваше една по една, бъркайки в тях с дълга пръчка, като прибавяше по нещо във всяка. От време на време извикваше на висок глас имената на някои съставки към старата друидка, която ги записваше в една огромна книга, докато през останалото време разказваше на момиченцата и на София разни друидски приказки и поверия.