— Жонглира… — Тобин направи пауза, — когато е в съзнание.
София го изгледа остро.
Но той продължи:
— Знаеш ли, Мерик, има един хан на западния път, където разправят истории за нейното жонглиране, съпроводени с кикот, сумтене и шеги. А в Лондон уличните свине…
— Сега ще ти покажа как се жонглира — прекъсна го София с високо вдигната глава.
— Тя може да жонглира — каза сериозно Тилди. — Само я гледайте. София грабна от една кошница три твърди ябълки и започна леко да ги подмята във въздуха.
— Виждаш ли? — изрече въодушевено Мод и момичетата започнаха да пляскат с ръце, както правеха, когато София се учеше.
А тя се забавляваше, подхвърляйки ябълките в съвършен синхрон. С ъгъла на окото си зърна Клио и Мерик да я наблюдават почти благоговейно, мярна и глупаво ухилената физиономия на Тобин.
— Дайте четвърта ябълка! — извика тя.
Мод взе една ябълка от близката кошница и я пъхна в ръкава на София.
Тя врътна рязко китката си и след минута вече жонглираше с четири ябълки и се смееше триумфално.
Щеше да покаже на Тобин кой може да жонглира, помисли тя и направи крачка към него. Подхвърляше ябълките все по-високо и по-високо и му се усмихваше, сякаш за да каже: „Виж. Спечелих.“
Когато се озова съвсем близо до него, тя му извика:
— Ще жонглирам с пет!
— Сега ще ти донеса! — отзова се Тилди, спусна се по гърба на Тобин, изтича до най-близката кошница с ябълки, взе една и я пъхна в ръкава на София.
След секунда София вече подмяташе пет ябълки, които описваха подвижни кръгове във въздуха. Тъкмо щеше да подметне петата — настъпи триумфалният момент на успеха.
Тобин посегнал грабна ябълката във въздуха.
София пусна другите четири.
Той й се ухили, подхвърли ябълката, улови я и отхапа от нея, дъвчейки предизвикателно.
София сложи ръце на кръста си и заяви:
— Проклет да си, Тобин!
Той и Мерик се разсмяха с предизвикателен мъжки смях.
— Това беше подло — нахока ги Клио.
Но Мерик вече дъвчеше своята ябълка и двамата мъже се ухилиха, обърнаха се и наперено излязоха от стаята.
София взе една ябълка от кошницата с презрелите, погледна Клио, намигна й и се прицели в гърба на Тобин.
Разкашканата ябълка го улучи в рамото и се пукна, пръскайки сок и пулпа.
Той замря, после се обърна и изгледа София с присвити очи. Клио го улучи в гърдите с друга ябълка. Жените се разсмяха.
Никой не разбра кой хвърли следващата ябълка, но след миг двамата мъже и двете жени тичаха насам-натам, пазейки се от гнилите ябълки, и събираха боеприпаси.
Клио улучи Мерик с пет от най-прогнилите ябълки, които можа да намери, после се сниши зад една обърната количка, където София беше примъкнала кошница със „снаряди“ и бомбардираше съпруга си.
Тобин и Мерик се придвижваха ловко, единият отляво, другият отдясно.
— Внимавай, Клио! Обкръжават ни! — извика София. Но Мерик се претърколи върху сеното в количката, скочи на крака и сграбчи смеещата се Клио в огромните си ръце. София хукна да бяга колкото можеше по-бързо.
— Проклета рокля — измърмори тя и я запретна над коленете. Хвърли бърз поглед през рамо и понеже краката й бяха свободен, затича с много по-голяма скорост към изхода.
— Давай, София! Давай! — чу зад себе си виковете на Клио. Стъпките на съпруга й кънтяха зад нея. Все по-близо и по-близо. Толкова близо, че вече усещаше дъха му.
Тя затича още по-бързо.
Двамата вече бяха във вътрешния двор.
Тя хвърли бърз поглед наляво и видя, че вратата към северната кула е отворена. Спалнята им беше най-горе на второто стълбище.
Мога да го направя! Мога да го направя!
Насочи се към портата пред себе си, за да го заблуди. После рязко сви наляво и потъна в отворената врата.
Не можа обаче да го заблуди.
Тя изкачи с лекота първите стълби, но той я настигна и я изпревари, дългите му крака вземаха по три стъпала наведнъж. Застана пред нея и спря така внезапно, че тя се удари право в изцапаните му с ябълкова каша гърди.
Ръцете му я обгърнаха здраво.
Тя вдигна очи към него.
Тобин беше запъхтян, а нейният дъх прогаряше гърдите й.
Той я извъртя рязко и я притисна към стената на кулата, опрял ръце отстрани на главата й, притиснал лицето си към нейното, а дъхът му обливаше с топлината си клепачите и бузите й.
Погледът му започна да става напрегнат, сексуален. Устата му се прилепи към нейната, но в тази целувка нямаше насилие. В срещата на устните им липсваше властност, нямаше доминация.
Бяха равни. Мълчаха, но тя знаеше, че той го иска също толкова силно, колкото и тя. Само една целувка, но такава, която караше сетивата да се зареят в небесните селения и размекваше цялото й тяло.