Той поклати глава.
— Жива душа няма. Аз ще се грижа за всичките ти нужди, съпруго. Ако си гладна, ще готвя и ще те храня. Ако трябва да се изкъпеш, ще те изкъпя. Ако искаш да бъдеш прегръщана, ще те прегръщам. — Замълча, после добави: — Така, както съм те прегръщал в сърцето си, всеки ден, откакто се помня, най-малкото от онази игра на сляпа баба.
Тя го изгледа, сякаш се съмняваше в думите му.
— Това е самата истина. Просто не можех да ти го призная преди. — Изсмя се горчиво. — По същия начин не можех да ти кажа истината защо се женя за тебе, когато ме попита. Бях глупак, скъпа, истински глупак. Ожених се за тебе, защото беше единствената жена, която някога съм искал. Това няма нищо общо с краля, а само с факта, че те обикнах от пръв поглед.
Той отмести очи за миг, после се обърна отново към нея.
— Не ми е лесно да го призная, но мисля, че заради това направих тогава онзи облог. Затова те оставих да седиш в градината. Бях прекалено горд и прекалено суетен, за да призная, че съм се влюбил в тебе. Нараних те, защото не можех да разбера защо твоят образ ме преследва през цялото време. Съжалявам. Заклевам се, че никога повече няма да те нараня. Сега знам защо не исках да си призная колко много те обичам.
— Защо? — прошепна тя, сякаш се страхуваше да му повярва. Той взе ръката й, взря се в нея, потърка леко с палец кокалчетата на пръстите и дланта й.
— Заради баща ми.
Тя сви въпросително вежди.
Той се опита да обясни, но всичко беше твърде ново и за него. Страхуваше се, че ще каже не каквото трябва, но от грешките си се бе научил, че не бива вече да се страхува.
— Плашех се от това, което изпитвах към тебе, София. Винаги съм се страхувал от чувствата си, защото не исках да бъда като него. Като баща си. Той обиква всяка срещната жена, после я изоставя и обиква друга. Само това научих за любовта между мъжа и жената. Затова много отдавна реших никога да не изпитвам това чувство. — Той рязко се изсмя. — Тогава дойде ти, дребосъче, една на дванадесет години, без никакви гърди, и…
— Имах гърди!
Той се усмихна.
— Да, малки.
— Че как си ги видял през превръзката?
Тобин пак се засмя.
— Никога няма да ти кажа.
Тя се опита да потисне усмивката си.
— Та както казвах… ти дойде и целият ми живот вече не беше същият.
— Какво мислиш, че изпитваш?
— О, не мисля, а знам.
— Какво?
— Че те обичам с цялото си сърце. Че ти си моята половинка. Че не минава ден или нощ да не мисля за тебе. Няма друга жена на света, която да заеме мястото ти в сърцето ми. Ти си в мене така, както кръвта е във вените ми. Ако трябва да ти прислужвам във всичко, ако трябва да отпратя всички слуги и да се влача на колене, за да ти го докажа, ще го направя. Ще прекарам остатъка от живота си да ти доказвам колко много те обичам.
Тя плачеше, сълзи се стичаха по бузите й и попиваха в ризата й. Той се наведе и я целуна леко и нежно по устните. В допира му нямаше страст, само любов. Чиста и съвършена любов.
— Обичам те, София. Обичам те.
Той беше като буря, която връхлита и помита. Тобин беше неуморен. Във всеки момент й казваше какво изпитва към нея. Казваше й неща, които тя не знаеше, че мъжете казват на жените. Доказваше й по всякакъв начин любовта си.
Всяка нощ седеше до леглото й и я чакаше да заспи. В деня, когато тя взе ръката му и я положи върху издутия си корем, както майка й бе направила с нея толкова отдавна, тя видя благоговението на лицето му и се запита дали и тя бе изглеждала така в онзи момент.
Тази нощ тя се събуди внезапно. Не знаеше защо, докато не отвори очи.
Усети, че главата на съпруга й беше допряна до корема й, а ръцете му почиваха нежно върху него, сякаш за да почувства как детето им рита и се обръща.
Тобин плачеше, с дълги хлипове, които я разкъсваха. И тя се разплака. И прошепна името му.
Посегна и докосна бузата му.
— Всичко ще бъде наред. Вярвай ми, любов моя.
— Не искам да те изгубя, София.
— Няма да изгубиш нито мене, нито бебето. Нашето дете е в мене. Наистина ли мислиш, че едно дете, което е мое и твое, няма да се роди живо и здраво на този свят с подобаващи ритници и крясъци?
Това го разсмя. И тя се разсмя заедно с него.
След месец един кралски пратеник влезе през портите на замъка Торуик. Тобин седеше на леглото при София. Играеха на дама, бяха открили, че коремът й е идеалната маса за дъската за дама. Вместо пари, украшения или дрехи залагаха смокини с мед и сладки фурми, две от нещата, които София можеше сега да яде с шепи.
Тя искаше маринована змиорка и яйца за закуска, горещ пай с говеждо и ряпа за обяд, а от ягодите и сметаната й се повдигаше.
Когато пратеникът пристигна, стражите го упътиха направо към спалнята. Горкият момък нахлу вътре, но съвсем не очакваше да види сър Тобин де Клеър легнал на леглото на жена си да играе с нея на дама.