Така изглеждаше това чувство. Ето това не можеше да подчини тя на волята си. Външният свят се беше изпарил, бяха останали само те двамата, изправени един срещу друг в тъмната ниша, вгледани един в друг, сякаш хванати в капана на внезапното, туптящо желание.
Тя видя същата страст или нещо подобно на нея да припламва в очите му и помисли, че така навярно става с влюбените, че умът и сетивата им се замъгляват. Той чувстваше същото. И тогава тя разбра какво е любовта, как двамата се гледат един друг, сякаш всеки вижда собственото си отражение. Собствената си жажда. Собственото си желание. Горяха в един пламък.
Тогава, в този миг тя разбра, че завинаги ще запомни този момент, както човек помни всички важни моменти, които изграждат живота му. Това беше любовта, чиста и истинска. Огромно желание и страст, неща, които тя смяташе, че никога няма да изпита. Но сега ги изпитваше, сякаш се беше родила с тези чувства дълбоко в себе си, където те бяха очаквали само неговата поява.
Тя не искаше да избяга. Не че имаше голямо значение, защото не би могла да го направи, дори да искаше. Но откъде набра смелост да направи това, което направи в следния миг — години нямаше да й стигнат да се начуди.
Но гордостта беше нищо в сравнение с онова, което усещаше тя в себе си, между двамата, наоколо им. Гордостта не тече вихрено във вените. Гордостта не дава смелост на сърцето и не отнема дъха. О, божичко, но гордостта не изглежда като този мъж тук!
Тя първа се раздвижи. Сграбчи главата му и я привлече надолу към устата си, целувайки го силно, със стиснати устни и плътно затворена уста.
И се опита да се залъже, да се убеждава, че тя е започнала това и че тя ще го завърши.
Ще ти дам целувката. Твоята глоба. Ще ти я дам сега, но според моите условия. Аз ще владея положението.
5
Той усети момента, в който тя загуби контрол. По начина, по който го целуна. Мислеше, че това е нейна идея. Но не беше.
Тази единствена целувка със стиснати устни, с която тя мислеше, че изплаща дълга си, се промени в мига, когато той бавно прокара език по устните й. Тя отвори уста и издаде лек, странен звук, сякаш всички тайни, които досега бе пазила, й бяха избягали.
Тя не познаваше този вид желание. Той го разбра. Макар да беше само три години по-голям от нея, беше с много години по-опитен, но не това го притесняваше точно в този единствен миг. Тревожеше го нещо различно, едно странно, натрапчиво усещане, че губи нещо в тази игра, която бе започнал. Не можеше да каже какво е, но чувстваше, че нещо му се изплъзва. Бойците бяха научени да се доверяват на инстинктите си точно така, както и на знанията и уменията си. А това беше чист инстинкт.
Той обаче го пренебрегна, защото не можеше да го определи. Каквото и да беше, то нямаше значение за него. Изглеждаше като последица от твърде многото изпити халби с бира и твърде малкото сън предната нощ.
Отлепи ръце от стената и ги пъхна под нея, обхващайки седалището й с длани, повдигна я леко, плъзна едната си ръка нагоре, за да обхване тила й и да задържи устата й там, където той искаше, да овладее положението. Езикът му се озова дълбоко в устата й, вкусвайки нейните сладки тайни, и той усети мига, в който тя се предаде.
Почувства как цялото й тяло се предава. Начинът, по който престана да стиска главата му и вместо това прокара ръка по косата му, сякаш подтиквана единствено от собственото си желание, сякаш бързият й ум вече не участваше в това.
Усети го в начина, по който тя леко помръдна и се притисна по-плътно до тялото му, в начина, по който езикът й внезапно последва неговия. Тази млада, страстна девойка с цялата й смелост, с цялото й предизвикателно поведение наистина изгаряше от страст по него.
Лесно щеше да бъде да продължи…
Може би твърде лесно.
Ръката му се плъзна към ръба на роклята й, за да докосне глезена й и да тръгне нагоре. Искаше да докосне краката й, мекотата в задколенните ямки, бедрата й. Искаше да усети гърдите й в дланите си, да почувства тежината им, да притисне палци към връхчетата им и да ги усети как се втвърдяват, защото ги е докоснал. И искаше да ги вкуси. Искаше да я вкуси цялата.
Той се наведе леко и ръката му обхвана глезена й. Там бяха преплетени и вързани тънките кожени връзки на обувката й. Заплетени като объркани чувства.
Тя не го възпираше. Не направи нито едно движение, за да го възпре. Негова беше, можеше да я вземе.
София, която не допускаше никого до себе си и която прогонваше всекиго, който се осмелеше дори да я ухажва. Бе пъхнала езика си в устата му и почти бе увила единия си крак около кръста му.