Едит спря насред думата и внезапно доби изглед на болник. София сви вежди за миг, после се обърна към Едит и запита:
— Защо този ден е изключителен?
Едит сви рамене и не пожела да погледне София в очите.
— Защо трябва да се облека? Кой е дошъл?
— Не знам.
Едит бързо се обърна и хвана желязната дръжка на вратата, сякаш се канеше да избяга.
— Едит! Какво става? Какво щеше да ми кажеш? Кралицата какво?
— Нищо — измърмори Едит на вратата.
— Лъжеш ме — ти, най-добрата и най-вярната приятелка в целия широк свят. Обърни се.
Едит бавно се обърна. Лицето й беше яркорозово, което означаваше или че има треска, или че лъже.
София бързо се извърна, полунадвесена през прозореца, и отчаяно се опита да види кой е долу. Входът към голямата зала беше откъм изток, недалече от беседката, затова тя трябваше да заслони очи, предпазвайки се от утринното слънце. Но всичко, което можа да види от групата мъже, беше последният чифт прашни ботуши. Не успя да види какви цветове носят заради дървеното скеле на мазача, който боядисваше каменните стени на замъка.
Вратата се затвори с многозначително скърцане и София се обърна, за да види пред себе си една празна стая.
— Едит! Върни се веднага!
Почти бе стигнала до вратата, когато тя се отвори и Алебардите влязоха, настъпвайки така, както крал Едуард настъпваше срещу Уелс. Лейди Мейвис, висока и слаба жена с кестенява коса и заповеднически глас, също като на кралицата, плесна с ръце.
— Влизайте! Влизайте всички!
Всички?
Поток слуги влязоха в стаята, внасяйки кофа след кофа, пълни с гореща вода, сапуни и парфюми, кърпи и огромно ведро с натрошен лед, който сигурно идваше от ледницата на краля в подземните етажи на главната кула. София отстъпи към стената и ги погледна с нещастни очи. Когато вдигна поглед към лейди Мейвис, се изкуши да последва примера на Едит и да се прекръсти или още по-добре, да размаха кръст срещу нея.
Но не можеше да направи нищо. Беше притисната до стената.
Лейди Джейн влезе в стаята на края на шествието, с решително скръстени ръце и поглед, непоклатим като каменна стена. Спря, огледа стаята и очите й се спряха на София.
— Нейно величество каза, че много ви боли главата.
София се присви и почти се свлече до стената. Вдигна омекналата си ръка към челото.
— Да — изрече със слаб, едва чут глас, който звучеше измъчено.
И потрепери така, сякаш всеки момент щеше да припадне.
През пролуката, която беше оставила между пръстите си, София видя Джейн да присвива леко очи, преди да се обърне рязко като капитан от кралската стража и да тръгне към вратата. Джейн сви огромните си шепи около устата си и извика:
— Ей, чуйте всички! Побързайте! Докарайте кралския бръснар и двете му най-големи пиявици, за да пуснем кръв на горката страдаща лейди София.
Пиявици? Коремът на София се сви. Тя се примъкна странишком към леглото си и се строполи на него, изстенвайки:
— Ох, колко съм отпаднала. Ох! Много съм слаба от… от болка, за да ми пускате кръв. Това ще… О, боже. — Пое си дълбоко дъх. — Ще… ще ме накара да се почувствам още по-слаба.
И изпусна жален звук. За всеки случай изпъшка. Два пъти.
Лейди Мейвис се извиси над нея и тя изстена отново. И отново. Мейвис се дръпна за миг и София се възползва, за да се помести, после обърна глава само колкото да вижда с ъгълчето на окото си. Мейвис взе нещо, прехвърли го един-два пъти в ръцете си, обърна се и се върна при нея.
София бързо затвори очи. Чувстваше, че Мейвис стои над нея и внимателно я оглежда. Ужасно се изкушаваше да отвори очи, но не го направи.
Следващото, което усети, беше една тежка мокра кърпа, която се стовари на лицето й. И я вледени!
— Ледът в тази кърпа ще убие болката в главата ви — каза равнодушно Мейвис, после сложи още една кърпа, пълна с лед, върху първата, докато накрая София взе да се задушава и зъбите й започнаха да тракат. Мейвис притисна кърпите с ръце и София почувства как ледът замръзва в хлътнатините по лицето й в ноздрите, ушните орбити, устата, слепоочията. Беше толкова студено, че кожата дяволски я пареше.
— Знам всичко за главоболието — казваше Мейвис. — Нали, Джейн?
— Да, Мейвис. Винаги си казвала, че ледът е по-добър от пиявиците. Но — и Джейн замълча, после добави замислено, — само за всеки случай, ако горката София толкова силно я боли, за нея можем да приложим и двете лечения.
И двете?
— Пиявици и лед?
— Да. Да я изстудим и да й пуснем кръв в същото време.
Да, а после тези две стари безсърдечни котки може да ме разкъсат на четири.