— Хммм — проточи замислено Мейвис.
Това не е хубаво.
— Веднага ще доведа бръснаря — каза Джейн. — Не искаме горкото дете да страда повече, отколкото е необходимо.
София чу стъпките на Джейн пред вратата. И моментално се изправи. Кърпите и ледът се разхвърчаха на всички страни.
— Чудо! — извика София, преди Джейн да бе успяла да се отдалечи. — Вие наистина сте най-добрата, лейди Мейвис. Главоболието ми мина.
Джейн обърна глава от полуотворената врата и размени триумфален поглед с Мейвис, което ядоса София, но дори тя не би се осмелила да остави да й сложат пиявици по цялото тяло, само и само за да продължи играта си. Мразеше пиявиците, мразеше ги повече, отколкото да се тревожи за това, какво ще стане с нея или какво ще й направят тези две коварни и властни жени. Знаеше и че Джейн не се заканва напразно. Суровата и неотстъпчива лейди Джейн нямаше да се поколебае да наслага пиявици по цялото й тяло.
Джейн изправи рамене и фигурата й така се стегна, че сякаш гърбът й беше тетива на изпънат лък.
— Е, добре, момичета! Не стойте така! Имаме работа! — Сграбчи ръката на София в желязната си хватка и я повлече през стаята.
— Но почакайте…
— Никакво чакане. Нямаме време. Вдигнете ръце. По-високо! — Джейн грабна ледените ръце на София, вдигна ги високо нагоре и само за миг я съблече съвсем гола.
Тя не успя да протестира, само ахна изумено и изхленчи. Бутнаха я в димящата вана, която беше доста гореща и я накара почти да изреве, особено след като така основно я бяха изстудили. Започнаха да я къпят, да я търкат, сапунисват и подсушават, да я парфюмират и да я мажат с помади. Толкова силно изпощипаха устните и бузите й, че по едно време я се дощя да попита лейди Мейвис дали случайно не е роднина на Дикън Уоруик.
Облякоха я, закопчаха я, сплетоха й косата, нагиздиха я и я избутаха от стаята, водейки я надолу по стъпалата към голямата зала въпреки нейните протести, въпроси и полугласни ругатни.
Алебардите вървяха от двете й страни и почти я влачеха по коридорите и галериите. Тя се опита да им се изплъзне, но тези две жени бяха толкова силни, че дори танцуваща мечка нямаше да успее да мръдне, ако я бяха сграбчили в лапите си.
Преди да се усети, София бе избутана през една малка странична врата и се намери застанала в официалната част на голямата зала, близо до почетната маса, където винаги сядаше Едуард.
Изведнъж до нея се появи Елинър.
— Ела, дете. — Тя хвана София за ръката. — Това е твоето годежно празненство.
— Годежно? — София погледна кралицата, но тя не каза нищо, само кимна и я поведе през тълпата.
Залата бе изпълнена с гласовете на пируващите и звуците на музиката, в гигантската камина в северния край гореше огромен огън. Музикантите свиреха на лютня и флейта, а в същото време един менестрел пееше лирична песен за любов и нежни погледи.
Кралицата не каза нито дума и София се запъти към певеца, чувствайки се като призрак в тази препълнена зала. Кралят говореше тихо с един от своите придворни, но когато ги видя да си пробиват път към него, го освободи с жест.
София го погледна спокойно и му отправи най-сладката си усмивка. Нямаше да допусне той да я види разтревожена и нямаше да отклони поглед, сякаш се признаваше за победена.
Кралят потърка замислено долната си устна с пръст, докато отвръщаше на погледа й, после махна с ръка.
— Ето я.
Погледна към Елинър и добави:
— Благодаря ви, скъпа.
Когато гласът на краля се разнесе из залата, всички изведнъж притихнаха. Едуард имаше един от онези богати, дълбоки гласове, които винаги привличаха вниманието на околните, и този път не беше по-различно. София почувства много очи да се взират в нея. Не гледаше към хората, насядали край масите. Беше страхливка. Не искаше да види какво е изписано на лицата им. Не искаше да види едно море от придворни, жадно очакващи незабравимо зрелище — своеволната и безсрамна лейди София, паднала на колене.
Кралят се обърна към един мъж, който седеше наблизо, и му каза нещо.
Стомахът на София се сви от ужас. Тя отмести очи от братовчед си и погледна мъжа. Беше висок, с широки рамене, но лицето му беше слабо и някак си познато. Не можеше да се сети къде го е виждала. Имаше тъмна брада и коса, леко побелели слепоочия. Беше облечен почти толкова богато, колкото и Едуард, но не съвсем, защото явно не беше толкова глупав, че да се облече по-красиво от краля на Англия. Непознатият беше красив мъж, но със сигурност твърде стар за младоженец. Беше достатъчно стар, за да й бъде баща.