Тръгнаха към краля, където имаше празни места. Всички мъже на масата станаха едновременно. София сви вежди, когато Елинър спря, преди да беше стигнала до празния стол при бъдещия й съпруг.
Защо няма да седне до стареца? По традиция годениците споделяха един и същи поднос с храна. Тя се вгледа в стола пред себе си, в гърба и облегалките за ръце, целите в дърворезба. На седалката имаше червена възглавница.
Внезапна тръпка мина през нея.
Един висок мъж излезе от страничните завеси и се качи на подиума. След секунда до нея застана сър Тобин де Клеър. Обърна се и каза нещо на Кентърбърийския архиепископ.
Тя затвори очи само за един миг и почувства как коленете й започват да омекват. За щастие Елинър стисна силно рамото й. София се стегна и се хвана с две ръце за ръба на масата и за гърба на стола. Почувства как ръката на Елинър се плъзва надолу и се отпуска върху гърба на дланта й. Подкрепа. Усещаше съчувствения поглед на кралицата, но не смееше да вдигне очи от страх, че ще направи нещо, с което съвсем ще се изложи… като например, да заплаче.
Вгледа се в краката си и се опита да си възвърне самообладанието, после изпусна силно дъха, който не осъзнаваше, че бе задържала толкова дълго. Залата спря да се върти и тя изведнъж отново усети, че е център на внимание.
Пот изби по челото й, а коремът й се обърна веднъж, два, три пъти. Пое си отново дъх. Всичко в нея й крещеше да се обърне и да избяга колкото може по-бързо. Да избяга далече, при французите или при германците, или при шотландците, при някой враг на Едуард. Щеше да бъде далеч по-лесно от онова, което знаеше, че й предстои.
Елинър се наведе още по-близо и прошепна:
— Всичко ще бъде наред. Нали виждаш? Не е старец. Той е млад и красив. Ти си силна, София. Вдигни очи. Усмихни се. Открий гордостта си и я покажи на всички.
София събра всичките си сили, за да започне да вдига глава, все по-високо и по-високо. Но го направи, с изискваната от Елинър усмивка, залепена на сухите й, вкоравени устни.
— Милейди — и сър Тобин пое ръката й в своята.
Шокът от докосването му накара София да поиска да изкрещи. Той се поклони леко. Тя се вгледа в наведената му глава. И почувства внезапен подтик да сграбчи една калаена чаша за вино и да го тресне с нея.
Покажи му, че не ти пука. Покажи му, че това, което ти е сторил, няма никакво значение. Покажи му.
София бавно вдигна поглед, извиквайки цялата си гордост, и му отправи най-блестящата си усмивка, с която искаше да го накара да превие колене пред нея. Усмивка, която можеше да го усмърти и да не му покаже, че я е наранил толкова силно, че едва може да го погледне. Усмивка, която никога нямаше да му позволи да разбере, че й пука или че дори си спомня за миналото.
— Сър Тобин — каза тя с най-сладкия си глас, който звучеше така, сякаш мед капеше от устата й, и идваше от мястото, където държеше запасите си от смелост.
Сниши се в дълбок и почтителен реверанс, потискайки с всички сили подтика си в същия момент да го ритне в кокалчетата. Няма да позволя да ме види обезкуражена. Няма!
— Лейди София — изрече той на глас, после добави тихо: — Сладка София.
Гласът му беше същият, все онзи дълбок, вълнуващ звук, който помнеше тя. Това накара дъха да спре в гърлото й и колкото и да се въздържаше, колкото и силно да искаше да мрази този мъж заради това, че я бе унизил, не можеше да потисне силната си реакция спрямо него и страшно много се уплаши, че така малко успява да контролира това толкова важно нещо. Чувстваше това чак до костите си.
— Елате да се запознаете с баща ми.
Той я поведе покрай Едуард и Елинър към красивия възрастен мъж и сега тя разбра защо лицето му й е така познато. В него виждаше Тобин, но по-стар с двадесет и няколко години.
Баща му стана и се поклони, после се изправи в целия си ръст и сведе поглед към нея. Усмихна се, усмивката му беше приятна и за нейна изненада — не толкова хищна като тази на сина му.
— Удоволствие е за мене, лейди София, да се запозная с една толкова красива и духовита дама. Синът ми е изключително щастлив.
Той вдигна ръката й към устните си, наведе се и положи върху нея една лека, продължителна целувка.
Стори й се, че Тобин измърморва нещо. Дочу нотка на раздразнение в гласа му и му хвърли мигновен поглед. Той гледаше недоволно смръщен към главата на баща си, който продължаваше да стои приведен и да целува ръката й.
Тя се обърна и погледна към дук Глостър, който се изправи и я изгледа с още едно хитро и почти дяволско намигване, което я накара да се мръщи доста време, за да го премисли.