— Станете и кажете нещо мило за нея — чу София шепота на кралица Елинър, отправен към краля.
След миг Едуард се изправи отново и вдигна чашата си.
— Нека нашата братовчедка София — кралят кимна към нея и очите им се срещнаха за един кратък миг, достатъчно, за да могат и двамата да разберат, че той е спечелил тази дълго отлагана битка, — бъде плодовита и да даде на Де Клеър армия от синове.
Приветствени викове огласиха залата и сякаш нямаха намерение да спират. Мнозина мъже си заподхвърляха шеги относно радостта да имаш синове, но никой не чу как София измърмори под нос най-лютите ругатни, които знаеше. Не я чу никой, с изключение на бога и Тобин де Клеър.
9
Тобин се отдръпна назад, за да пропусне един от кралските слуги, който постави купа за измиване на ръцете, окичена със сапфири, пред двамата на високата маса. Един от неговите оръженосци, Туок от Камроуз, стоеше наблизо зад стола му и чакаше с мека кърпа. С ъгълчето на окото си той виждаше как момъкът пристъпва от крак на крак и от време на време го чуваше да си мърмори нещо, още не се бе научил на търпение.
Друг слуга на краля, облечен в ливрея с кралските цветове, пурпурно и златно, застана между него и София, после вдигна бронзовия съд, изваян във формата на огнедишащ дракон, и поля малко вода над бледите й ръце. Той едва не се засмя на символа, съдържащ се във формата на този съд. Когато Едуард им пожела много синове, самообладанието й се разколеба и тя изглеждаше достатъчно сърдита, за да почне да бълва пламъци. Но вместо това избълва само огнени ругатни.
От този момент Тобин започна да я наблюдава. Когато виковете на гостите стихнаха, тя бързо си възвърна самообладанието, после направи огромно усилие да гледа навсякъде другаде, само не и към него. Затова той не се изненада, когато тя грижливо изми ръце, оставяйки си достатъчно време, за да изтрие поотделно всеки пръст и нокът и да ги изтръска внимателно от водата, без нито веднъж да вдигне очи, държеше се така, сякаш измиването на ръцете беше най-важното нещо на света за нея. И същевременно много добре знаеше, че той не престава през цялото време да я наблюдава.
Той се наведе по-близо. Тя не направи нищо. Той се приближи още и видя как дъхът му размърдва малките къдрици черна коса близо до слепоочието й. За нейна чест тя се направи, че не усеща нищо, което сигурно не беше лесно, понеже устата му се намираше само на няколко инча от ухото й.
Затова той се приближи още повече и леко духна в ухото й.
Тя рязко извъртя глава и го погледна намръщено, но не и преди той да улови внезапния трепет, който пробяга през нея.
Сега той разполагаше с цялото й внимание и изрече:
— Чудя се къде ли една дама от благороден произход е научила тези думи.
Тя вирна брадичка, присви очи и го изгледа напрегнато:
— Значи сте чули.
— Ушите ми още пламтят.
Тя поклати невярващо глава, прокарвайки пръсти през гъстия тъмен облак коса на тила си. В този момент му напомняше на конете, отглеждани от семейството му — приличаше му на горда дива кобилка, която се съпротивляваше на юздата и на жребеца, предопределен да се съедини с нея.
Тя се направи, че думите му не я интересуват, огледа се и приглади зад ухото си кичура коса, който бе паднал на челото й. Той се приближи още повече към нея.
— Зададох ви въпрос.
— Какъв въпрос беше?
— Къде сте научили такива думи.
— О! — Тя се извърна и го изгледа.
По израза на лицето й той разбра какъв отговор ще получи.
— Ще ми бъде приятно да чуете, че съм ги научила от моя братовчед, краля. Едуард е много изобретателен в езика. Най-добрите си ругатни съм научила от него.
— Като крал Едуард може да казва каквото си иска. — И Тобин понижи глас. — Но ако архиепископът беше чул това, което казахте, щяхте да сте завинаги прокълната. Той и без това не обича жените.
— Да не би някой духовник да ги обича?
Той се засмя, защото тя не съзнаваше какво всъщност бе изрекла.
— Някои духовници са твърде привързани към жените.
Тя сви вежди, накани се да каже нещо, но той я пресече с махване на ръката.
— Сега тук това няма значение. От значение е само фактът, че не искам моята годеница да бъде прокълната.
Тя въздъхна по-драматично от кралските менестрели, после подпря упоритата си брадичка на юмрука си и се загледа право напред.
— Да видя… завинаги прокълната или сгодена за вас — тя направи малка пауза, потупвай с пръст по свитите си устни. — Какво интересно сравнение. Питам се защо ли адът ми изглежда много по-привлекателен.