Не й беше трудно да се прави на мъж сега, когато имаше нужда от нова самоличност. Една нощ успя да гаврътне цяла огромна халба бира и да се оригне шест пъти последователно, пеейки някаква неприлична песничка.
Когато стигнаха до Лондон, се наложи да прекосят Темза с лодка и попаднаха в един пренаселен квартал, който София не бе виждала никога преди. Тълпата, която гъмжеше из тесните улички, сякаш никога не заспиваше. Покривите на къщите и кръчмите бяха толкова овехтели, че тя със собствените си очи видя как две такива сгради се подпалиха само от искри, донесени от лекия ветрец. Кучетата се мотаеха в краката на хората, деца крещяха, предлагайки различни стоки, крадците можеха да отмъкнат кесията на всеки минувач също толкова лесно, колкото и убийците можеха да му прережат гърлото.
Но за София, която имаше закрилата на жонгльорите, всичко това бе едно ново приключение и тя не виждаше опасността, а само една друга, очарователно греховна страна на живота, за която не бе и подозирала.
За нейно огромно удоволствие Алън я научи да жонглира още първата вечер, когато се присъедини към тях. Тя се усъвършенстваше всеки ден, поне така си мислеше, докато накрая вече започна да изпълнява номерата си, без да изплезва език от усърдие.
София застана на ъгъла пред малка групичка зрители и заподмята три червени дървени топки, балансирайки на малка греда.
— Браво, Нед! — викна й Алън, докато обикаляше с широкополата си шапка, в която валяха монети.
Тя бе казала на Алън и на другите от трупата, че се казва Едуард — една лъжа, която доста я развесели, защото беше сигурна, че кралят най-вероятно е накарал вече да я издирват.
Справяше се доста добре с играта. Звънчетата на обувките й дрънчаха, тя се чувстваше достатъчно уверена и реши да прибави към трите топки още една.
Тогава нещо я удари. Силно. Блъсна се право в краката й. Тя отхвръкна настрана и се пльосна по лице на калдъръма. Пое си дъх, но вдиша само кал и мръсотия и изобщо всичко, каквото се бе озовало под носа й.
Замаяна от внезапната болка, дочу как насъбралите се кикотят, освен това долови и странен сумтящ звук.
Някой я буташе по ухото.
Тя разтърси глава и камъчетата около нея се разхвърчаха. Плю веднъж и погледна.
Взираше се в зурлата на огромно прасе, точно то сумтеше пред лицето й, после притисна студената си влажна зурла към окаляната й буза, сякаш я целуваше. Хората се запревиваха от смях.
— Махай се, дебела свиня такава!
И се изправи сърдито, докато хората наоколо продължаваха да грухтят от смях. В шапката на Алън заваляха още пенита, повече, отколкото се бяха събрали по време на умелото й жонглиране, и това я натъжи и ядоса безкрайно много.
Тялото й бе натъртено, но гордостта й бе понесла несравнимо по-тежък удар. Наистина искаше да прибави и четвъртата топка към номера си. Обърна се намръщено и загледа прасето, което се отдалечаваше с невинен свински тръс към стадото свине, завиращи се безгрижно под каруците.
Алън се приближи към нея и й подаде ръка.
— Трябваше да те предупредя за свинете. Селско момче като тебе не знае каква напаст са те по улиците на Лондон. На всеки ъгъл се срещат.
Тя огледа намръщено изкаляните си дрехи.
— Исках да жонглирам с четири топки.
Алън се засмя, обгърна я през раменете и я потупа приятелски.
— Не се цупи. Довечера заминаваме за Хиърфорд. Там ще опиташ номера с четирите топки.
София се огледа недоволно — цялата бе изплескана с кал. Предаде се и примирено напъха дървените топки в торбата, увиснала на гърба й, а после тръгна към мястото, където бяха спрели фургоните и където тълпа деца се трупаха около клетката на мечката, опитвайки се да я накарат да заръмжи, като я мушкаха с пръчки.
Сатана беше глупаво име за танцуваща мечка, като се има предвид колко миролюбива беше всъщност. В повечето случаи Сатана дори не ръмжеше, но пък и отказваше да танцува. Бърнард го бе откраднал още като малко мече, когато майка му била убита в едно от обичайните забавления на тълпата — насъскване на мастифи срещу вързана на верига мечка.
Късно същата вечер трупата напусна Лондон с дългия си фургон с огромни врати и малки, закрити със завеси прозорчета. Друг фургон с навес от платно бе предназначен за клетката на Сатана, снабдена с колела, която Бърнард прекара във фургона, докато животното спеше. София заспа в дългия фургон, който се друсаше и скърцаше по пътя, излизащ от Лондон. Зад гърба й оставаше и столицата, и всичко, което досега беше познавала.