Неговата гордост и нейната. И когато затвори очи, за да заспи, последната му мисъл беше: не знаеше на кого да се сърди повече, на нея ли или на себе си.
14
— Хайде! — викна Алън към препълнената зала на кръчмата, размаха ръка и се поклони. — Ще изпълним едно представление, за да спечелим малко за вечеря!
Извади лютнята си, засвири и започна да обикаля затоплената стая, в която бумтеше огромна камина, а по стените стърчаха светилници с димящи факли. Запя една весела песничка за своенравната жена на рибаря и за нейния покорен съпруг.
Слугините забравиха пълните подноси и го зяпнаха, потупвайки ритмично с крак. Всички в кръчмата се заслушаха и стигнеше ли до някое по-пикантно място, дружно се разсмиваха.
София седеше на една маса заедно с Миранда и децата. Бърнард бе излязъл да види какво прави Сатана в клетката, оставена близо до конюшнята в задния двор на хана. Още от първия си ден с трупата София бе научила, че актьорите си изкарват с игра всичко: храната, спането, джобните пари, храната за мечката, всичко, от което имаха нужда. И тази вечер не беше по-различно. Кръчмата беше пълна с пътници и местни хора. Беше топло и сравнително чисто. Неспирно бумтящият огън в огромната камина бе наслоил сажди по стените, но масите не бяха мазни, пълничките прислужнички ги забърсваха сравнително често.
Алън довърши песента и всички избухнаха в дружен смях.
Кръчмарката, която бе застанала зад тезгяха, близо до бъчвите с бира, обърна розовото си лице към София.
— Е, момче, ти какво умееш?
София стана и се изпъчи, както бе видяла да правят мъжете, когато се хвалят с нещо. Смъкна торбата с дървените топки от рамото си и скочи върху една маса, залюля се напред-назад и гордо се тупна по гърдите.
— Жонглирам. С четири топки!
Извади две топки, подметна едната високо във въздуха, после другата и сръчно ги улови.
— Четири топки? — почеса се жената. — Не съм виждала досега никой да мята четири топки. Знаеш ли какво ще ти река. Ще ви нахраня всичките заедно с оная огромна мечка, ако можеш да жонглираш с четири топки, докато се преброи до петдесет!
Алън я погледна и й смигна.
— Петдесет? Хм! — каза София и пренебрежително махна с ръка. — Че това е нищо работа!
— Хайде да те видим момче! Хайде, хайде! — разнесоха се викове от всички страни. — Жонглирай! — Хвърляй високо топките, момче!
София се поклони дълбоко, после подхвърли нагоре една топка, след нея още една. Движеше се напред-назад по масата, пристъпвайки леко и пъргаво. Беше станала много добра. Предизвикателството й харесваше, обичаше бързината и движението.
Прибави трета топка и събраните ахнаха. Задвижи ръцете си все по-бързо и по-бързо, краката й запристъпваха още по-ситно.
— Давай, момче! Давай! — разнасяха се одобрителни викове. Тя се ухили, после подхвърли топките нависоко и подскочи от масата, приземявайки се на тезгяха. Кръчмарката се изсмя и плесна с ръце, а София затанцува напред-назад, подхвърляйки топките все по-високо и по-високо.
— Виждам само три топки, момче! — извика някой.
След секунда София вече жонглираше с четири топки, подвиквайки:
— Бройте! Бройте!
И хората започнаха да броят. Всички брояха в един глас.
— Десет!…
— Единадесет!…
— Дванадесет!
Топките излитаха от ръцете й, описвайки все по-големи и по-големи кръгове пред очите й и над главата й, а ръцете й ги подхвърляха така уверено, както никога досега не бе го правила.
— Тридесет! — изкрещя някой.
Тя заподхвърля топките по-високо. Тълпата взе да пляска, отбелязвайки всяка следваща бройка.
— Четиридесет и две!
— Четиридесет и три!
— Четиридесет и четири! Почти бе успяла. Почти.
— Четиридесет и седем!
София подхвърли топките нагоре, светкавично грабна падащата и я метна иззад гърба си… нов трик!
— Четиридесет и девет! Отстъпи крачка назад, посегна… Топката трябваше да падне в ръцете й. Намръщи се.
Къде е топката?
Това беше последната й съзнателна мисъл.
Тобин забеляза в далечината топлите примамващи светлинки на странноприемницата в края на малкото сънливо селце. Бе разделил войниците си и всяка група бе поела по различен път. Дългото им усилено търсене досега не се бе увенчало с успех. Той вдигна ръка и посочи светлините. Не след дълго конниците стигнаха малката каменна кръчма с дървена табела, която висеше на една верига и се подмяташе в поривите на острия вятър.
Капитан Парсин почука на вратата, не след дълго конете им бяха настанени в конюшнята, а Тобин и хората му влязоха вътре, където пушливият, но благословено топъл огън грееше ярко в огромното огнище. Кръчмата беше малка, но чиста и скоро кръчмарката изпрати прислужничките да им донесат гъста овнешка яхния и препечен кафяв хляб заедно с разпенени чаши бира.