Тобин седна на една маса пред огъня, простря крака към огнището и се опита да мисли като София. Но напразно. Тревожеше се, защото беше нелепо тя да изчезне по начина, по който го бе направила. Не познаваше чак толкова много света извън замъците. Надяваше се да не е попаднала на лоши хора. Можеше да я изнасилят и да я оставят да умира в някакви залутани гори.
Отпи дълга глътка бира и се загледа в златистите пламъци, сякаш в тях можеше да намери отговорите на мъчещите го въпроси. Гневът му се бе почти оттекъл и бе останала само тревогата, защото беше сигурен, че нещо лошо е сполетяло София, а него го нямаше при нея, за да я пази, каквото му бе задължението.
Беше се провалил. Отпи отново, изтри пяната от устата си с опакото на дланта и протегна ръка, да вземе парче хляб. Една пълничка девойка с гъста светлоруса коса кълчеше задник пред него вече доста време и той най-накрая я забеляза. Сега тя се наведе над рамото му и докосна с гърди бузата му, докато пълнеше отново чашата.
Той я погледна и се изненада от млечнобялата й кожа и от това, че нямаше нито един паднал зъб.
— Ако искате още нещо, сър, само трябва да попитате Гъни. И девойката наклони леко глава.
Трите други прислужнички започнаха да се кискат и да си шепнат, намигайки на някои от неговите хора, които до преди малко изтощени и измръзнали, сега вече изглеждаха готови за цяла нощ забавления. Жените започнаха да си подбират мъже, някои направо се настаниха на скутовете им и започнаха да се кикотят и да флиртуват.
Гъни понечи да тръгне, но Тобин я грабна за ръката и я дръпна.
— Кажи ми кой е идвал последната седмица тук в хана.
— Ми да видя… — Тя потърка острата си брадичка и каза: — Аз почти през цялата седмица работих. И идваха хора, както обикновено, фермери, за да си продадат стоките на пазара в града, все такива, дето винаги се отбиват. Дойде един италиански търговец с жена си, едва говорят английски. Дойде и Джон калайджията.
— Кой е този Джон?
— Ами пътува насам-натам.
— Имаше ли други с него?
Тя поклати глава.
— Той винаги си пътува сам. Странна птица.
— Защо?
Тя сви рамене.
— Ами ей така. И не говори много. Има странен поглед.
Той почти виждаше София да се качва във фургона на този странник.
— Накъде се беше запътил сега?
— Съри или Глостър, не помня. — Тя се обърна. — Ей, Бес, накъде беше тръгнал сега Джон калайджията?
— Съри! — отвърна набито момиче с къдрава руса коса и големи изпъкнали зъби.
— Да, почти познах.
— Някой друг?
— Ами ония поклонници дойдоха снощи… а, щях да забравя, брат Франсис с момчешкия си хор.
— Колко бяха?
— Хм… май десет. И имат такива ангелски гласове! Всеки изпя по една песен и получи чиния ядене. Все едно небето беше слязло тука в тая стара кръчма.
Това доста подхождаше на София. Тобин я бе чувал как си тананика и това му стигаше.
Парсин се приближи и запита тихо:
— Мислите ли, че е била с тях?
Тобин поклати глава.
— С ангелски глас? Не мисля. Може да е отишла с оня Джон калайджията. Така ми се струва.
— Ей, Гъни! — извика Бес. — Помниш ли жонгльорите?
Гъни се разкикоти гръмогласно и другите жени, дори самата кръчмарка, се разкискаха заедно с нея. Внезапно Гъни се плесна по челото и се провикна:
— Как можах да го забравя? — и се обърна към Тобин. — Една група актьори, жонгльори и въжеиграчи. И водеха със себе си танцуваща мечка. Ама мечката не щя да ни танцува. Само спеше. Обаче най-хубав беше номерът на оня висок младеж, дето жонглираше, за да си спечели ядене. Стоеше ей тука на тезгяха и подхвърляше дървени топки високо във въздуха. Много добре се справяше, танцуваше, подскачаше и взе да се перчи, добави още една, четвърта топка и взе да ги подхвърля така високо, обаче тия топки са твърди и едната го удари. — Девойката отново се разсмя. — Ама как се стовари на пода, като чувал с картофи!
Тобин се изправи и размени многозначителен поглед с Парсин.
— Тоя момък беше ли ей толкова висок, слаб, с черна коса, стърчаща на всички страни?
— Да, точно такъв беше. И имаше едни такива странни очи… май виолетови. Никога преди не съм виждала такива. И беше много забавен, поне, преди да го чукне оная топка.
Тобин стана и грабна наметалото си.
— Казаха ли накъде отиват?
— На североизток. Певецът говореше нещо, че някой им съобщил, че щяло да има кръщене в графство Гламорган. На такива събирания актьорите могат да си изкарат пари за много дни напред. И като тръгнаха и взеха онова горкото момче, ги чух да казват, че са се запътили точно натам.