Доколкото знаеше, София нямаше да иде с тях до Гламорган. Тобин хвърли няколко монети на масата и се обърна към Парсин.
— Събирай хората. Тръгваме веднага.
Отиде до вратата и я отвори. Вятърът бе спрял, навън бе тъмно, но той знаеше, че трябва да яздят бързо, ако ще и на факли. Парсин каза:
— Хайде, момчета, ставайте и оседлавайте. Тази нощ ще яздим на север.
— Ама на мене тъкмо в скута ми е седнало това, дето искам тая нощ да го яздя — подхвърли един от мъжете.
Чуха се приглушени недоволни изпъшквания от другите мъже, а прислужничките си зашепнаха разочаровано.
Застанал на вратата, Тобин се обърна и ги погледна. Изгледа момичетата, после отправи поглед към своите хора.
— Щом можете да яхате жени, и конете няма да ви се опрат. И излезе навън.
15
София се събуди с главоболие. Надигна се, примига и се огледа.
— Нед се събуди, мамо! — извика Мод, сякаш майка й беше чак в Корнуол.
— Ама съвсем се събуди! — извика също толкова високо Тилди.
София примига, затисна ушите си с ръце, изстена и се отпусна назад. Двете близначки бяха кацнали от двете й страни, сякаш само бяха чакали кога ще отвори очи. Гласовете им й се сториха високи като звук на тръба. София си пое дълбоко въздух.
— Какво стана?
Тилди я изгледа с широко отворени очи и изрече почти весело:
— Ти изпусна една топка на главата си.
— Да, да — кимна Мод. — Оная дървена топка каза туп! — и тя се тупна с ръка по главата. — Така те тупна.
София изстена и опипа главата си. Имаше огромна цицина.
Миранда седеше отпред на капрата до Алън, който управляваше впрегнатите във фургона коне. Тя повдигна завесата и провря глава вътре.
— Как си?
— Зле.
Миранда се засмя.
— Пооправи ли се?
— Да, да. Но гордостта ми получи ужасен удар.
— Не трябва. Изпълнението ти ни спечели много — каза Миранда.
— Много? — сви вежди София. — Колко? Алън се извърна и погледна през рамо.
— Кръчмарката ни даде две златни крони, когато ти падна, Нед, момчето ми. След като спря да се смее, каза, че никога не е виждала нещо толкова забавно.
— Да, да — потвърди Тилди и придаде сериозен израз на детската си физиономия. — Ние сме най-добрите актьори. Трябва всеки път така да си изпускаш топката на главата.
— Никой не разбира истински талантливите хора — измърмори София, изправи се на колене и пропълзя напред.
— Къде ще спираме?
— Гламорган. В замъка Камроуз. — София усети как цялата кръв се оттича от лицето й. — Графът и неговата жена правят голямо тържество за новородения си син. За два дни трябва да спечелим толкова, че да ни стигне чак до зимата — каза Алън.
Граф Мерик и лейди Клио?
Нямаше начин София да отиде там. Те със сигурност щяха да я познаят.
— Спрете фургона! Не мога да отида в Уелс — закрещя тя, изпаднала в паника.
— Защо? — намръщи се Алън, подръпна юздите, за да забави хода на животните, и я изгледа. — Няма страшно. В безопасност сме навсякъде, откакто Едуард построи крепостите в Уелс. Уелсците се умириха и няма да ни направят нищо. Трябва да се тревожим само от собствените си сънародници, от ония разбойници, дето препускат насам-натам из пътищата и горите на Англия.
Хайде измисли бързо нещо за бога! София се изправи с лице към тях.
— Майка ми ме накара да обещая на смъртното й легло, че никога няма да отида в Уелс.
Миранда я изгледа любопитно.
— Защо?
Защо… защо?
София сложи ръка на гърдите си.
— Горкият ми баща падна убит от стрелата на един уелсец. Фшт! Право в гърдите.
И изгледа внимателно близначките, които се бяха ококорили насреща й. После премести очи към Алън и Миранда. Усети как някъде дълбоко в нея се надига вина. Защо трябваше отново да ги лъже, тези добри хора, които се бяха смилили над нея? Отвърна очи, не можеше да понесе тази огромна лъжа. Отвори вратичката на фургона и изскочи навън. Алън и Миранда също слязоха.
— Не трябва да се тревожите за мене. Оставете ме тук и аз ще се върна до онзи хан, защото там имах невероятен успех.
Алън се усмихна.
— Може да намеря някой да ме закара до Лондон — каза им тя.
— Не трябва да ни напускаш — обгърна раменете й Алън. — Много се привързахме към теб, момче. Стой при нас колкото искаш.
— Нали знаеш, аз съм си скитник. Много ми се иска да видя повече свят. А и вие ще се справите по-добре без мен. Фургонът е претъпкан и аз вече доста време стоях с вас.