— Заровете първо нея, после останалите. Мъжете кимнаха с мрачни, изопнати лица.
София викаше името му и не преставаше да проклина. Парсин едва я удържаше. Тя крещеше с всички сили:
— Миранда! По дяволите, Тобин! Мод и Тилди!
Той се намръщи. Имаше само три трупа, двама мъже и една жена. Обърна се към хората си:
— Има ли още някой?
— Не намерихме други хора, сър.
Тръгна към София. Пое я от ръцете на Парсин и я притисна към гърдите си.
— Скъпа, моля те успокой се.
Притисна главата й към рамото си, а тя не преставаше да хлипа.
— Те са мъртви. Всичките са мъртви…
— Чуй ме, скъпа. Моля те, изслушай ме. Има трима мъртви. Двама мъже и една жена.
— Близначките. Матилда и Мод. О, господи, Тобин, намери ги, моля те… трябва да ги намерим…
Той се обърна към Парсин:
— Намери ли нещо друго?
— Има още един фургон с клетка. Празен е.
— Сатана — прошепна София. — Мечката.
Тобин извика на хората си да претърсят горичката наоколо.
— Трябва и аз да отида с тях, Тобин. Моля те.
Той се страхуваше от това, което може би щяха да намерят.
— Не мога да те пусна. Трябва да останеш тук.
— Не! Няма!
— Тя остава тук — каза Тобин, обърна се и се отдалечи.
Войниците претърсиха цялата горичка с извадени мечове. Дърветата бяха дебели, храсталаците почти непроходими. Мъх висеше от клоните, а короните на високите дървета препречваха слънчевите лъчи.
Изведнъж отнякъде се раздаде гръмовен рев.
Войниците нададоха викове. Тобин затича заедно с останалите и стигна до няколко големи камъка. Двама войници стояха над едно тяло — жестоко разкъсано тяло на мъж.
— Мечката. Някъде наблизо е. — И войникът кимна към урвата, чиито склонове бяха обсипани със скали и обрасли с дървета.
Намериха наблизо още четири тела. Сигурно бяха разбойници, мечката ги беше разкъсала до един.
Изведнъж самата тя се показа и изрева, застанала на задните си крака, като размахваше застрашително предните. От нашийника на врата й висеше въже.
Тобин чу някакъв звук и се обърна.
— Боже господи! Какво беше това? Чу леко изхлипване и вик.
— Мамо? Мамо? Беше детски глас.
Мечката помръдна и Тобин видя две малки руси главички. Две деца се гушеха зад свирепото животно.
— Мечката ще ни разкъса, ако се доближим.
— Знам. Може да се наложи да я убием. Но най-напред махнете тия тела. Не ги заравяйте. После доведете София, кажете й, че сме намерили близначките и са живи.
Парсин запита:
— Какво мислите да правите?
— Мечката може да я познае. София може би ще ни помогне. Ако тя не успее да укроти животното, ще го убием. Доведи шестима стрелци с готови лъкове.
Тобин гледаше как мечката се разхожда напред-назад пред децата, за да ги пази. Не искаше да убива животното. Ако не беше мечката, децата щяха да бъдат мъртви, а разбойниците живи.
Скоро един войник доведе София.
— Къде са?
Той посочи към скалите. Тя погледна и видя мечката.
— Сатана — прошепна София.
— Близначките са зад животното. Ей там, на скалите. — Тобин я обгърна през рамо. — Сега ме слушай внимателно. Подчинявай ми се или, кълна се в бога, още сега ще заповядам на стрелците да убият мечката. Разбра ли ме?
Тя го погледна в очите и кимна.
— Заклевам се. Просто искам децата да са добре.
— И ние искаме. Сега ще тръгна с тебе. Бавно. Искам да извикаш мечката. Ние ще стоим от тази страна на оврага и ще видим как ще реагира. Нали разбираш? Аз съм с тебе. Няма да се отдръпваш. Няма да се отделяш от мене.
— Разбрах. Заклевам се.
Тобин стисна едната й ръка. С другата хвана дръжката на сабята.
— Хайде, тръгваме бавно.
Те излязоха предпазливо иззад дърветата. Мечката се разхождаше напред-назад по камъните. Едно от децата извика:
— Нед!
— Тук съм, Тилди! Тук съм, Мод! Нед е тук при вас. В безопасност сте. Кълна се.
Мечката спря, отново се изправи на задни крака и размаха предните във въздуха. Но за разлика отпреди не ревеше и не оголваше зъби.
— Повикай я — каза тихо Тобин.
— Сатана! — изрече София, после повтори по-високо: — Сатана! Мечката се отпусна назад и застана отново на четири крака.
Загледа ги, без да мърда.
— Продължавай да й говориш ние ще я обградим.
— Ей, как си, Сатана. Как си, приятелю! Аз съм Нед. Нали виждаш? — София разпери ръце. — Добро мече, добро мече. Можеш ли да танцуваш? Можеш ли да танцуваш за мене?