— Лейди София, добре дошла. — Мерик я изгледа продължително, но благоразумно си замълча, докато тя правеше реверанс пред него, все още облечена в момчешките панталони и туника, с късо подстриганата си коса. — Влезте вътре. Кралицата е в приемната с Клио. Тя няма търпение да ви види, също както и кралят.
София замръзна.
Мерик сигурно бе доловил реакцията й, защото добави:
— Когато разбере, че сте тук.
София не каза нищо, само леко въздъхна от облекчение. Мерик погледна към децата и Тобин им каза:
— Това е граф Мерик. Той е господарят на този замък и наш добър приятел.
Момичетата стояха като втрещени, вперили поглед в графа.
София добави:
— Той е добър човек, деца, няма да ви направи нищо лошо, кълна се.
Мерик изгледа многозначително Тобин, погледна към момичетата и клекна, за да се озове на едно ниво с тях.
— Какво имаме ние тук, сър Тобин? — изгледа първо едната, после другата. — Та това са двама малки и смели бойци, кълна се.
Момичетата се спогледаха и Мод произнесе с чист ясен глас:
— Ние не сме войници, милорд. Ние сме сестри.
Мерик се направи на изненадан, после отново изгледа едната и другата, държейки се така, сякаш е напълно объркан.
На Тобин му се стори, че бащинството и добрата съпруга са направили чудеса с Мерик де Бокур. Графът потърка брадичка с едната си ръка.
— Сестри? — смръщи вежди, направи се, че ги разглежда внимателно. — Да, сега виждам приликата. Не знам как съм могъл да не се досетя.
Момичетата не си приличаха като две капки вода, но лицата им все пак бяха твърде подобни, с почти еднакъв цвят на кожата.
— Не сте внимавали — каза Мод, което накара Мерик да се разсмее.
— Да, малката. Кълна ти се, че в бъдеще ще внимавам повече.
Мод му се усмихна. Първата усмивка, която Тобин видя от двете деца. Тилди го потупа по рамото, за да привлече вниманието му. Той се обърна към нея.
— Ние сме близначки.
— Близначки? Ама как ще сте близначки!
Момичетата кимнаха.
— Да, близначки сме — каза Мод.
— Е, сър Тобин! — каза със смях Мерик, вдигайки поглед. — Какво ще кажете? Камроуз е най-щастливият замък, защото днес ще имаме два чифта близнаци. Твоят оръженосец в момента се среща с брат си. Със сигурност старата Гладис ще запали тържествена клада и ще изтанцува един благодарствен танц около нея по случай това огромно щастие.
— Да, наистина, огромно — съгласи се Тобин.
Мерик отново изгледа момиченцата.
— Почакайте лейди Клио да чуе за вас двете. Най-големите любимци на моята жена са двама близнаци. Познавате ли оръженосеца на сър Тобин?
Момичетата поклатиха глави.
— Е, вярвам, че скоро ще се запознаете. Той също е близнак и неговият брат е тук в Камроуз. — Мерик положи длани на препънатите си колене. — Сега ми кажете коя как се казва.
— Тя е Мод. — После Тилди потупа с палец гърдите си. — А аз съм Матилда, но не ме наричайте така, защото забравям да отговарям — и изгледа Мерик с най-сериозния си поглед. — Наричат ме Тилди.
— Добре, значи, Мод и Тилди — каза Мерик, наблягайки на второто име. — Лейди Клио много ще се зарадва да се запознае с двете ви. — И се наведе към тях, сякаш споделяше голяма тайна. — Тя ми казва, че не съм много силен, защото ми се ражда само по едно бебе наведнъж. Но пък и се оплаква, че не ям достатъчно сладки неща, за да мога да й дам дъщеря. Тя не иска да е единствената жена в семейството. И трите ни деца са момчета. Нямаме такива красиви момиченца като вас двете.
И той се изправи в целия си ръст.
Момиченцата се спогледаха и впиха очи в Мерик, който бе спечелил сърцата им със своето внимание и чар.
— Да ги заведем горе, после двамата с тебе ще си поговорим насаме — обърна се Мерик към Тобин.
Тобин кимна, но го подкани с жест да отстъпи настрана.
— Трябва да говоря с краля, преди да се срещне със София.
Мерик кимна леко, обърна се и протегна ръце към децата.
— Елате, млади дами. Ще отидем в приемната и ще видите кралицата. — Той погледна към момиченцата. — Някога виждали ли сте кралицата?
— Виждали сме — кимна Мод. — Видяхме я да минава с каретата си. Веднъж даже видях лицето й, но Тилди не можа да я види.
— Аз дремех — каза Тилди пъхвайки ръка в неговата.
— Е, елате с мене. Мисля, че сега ще видите кралицата съвсем отблизо. Лично аз ще ви представя на нея.
Мерик тръгна към приемната с бавни стъпки, за да могат децата да го следват.
— Кралицата — наведе се Мод пред Мерик, за да погледне сестра си, докато двете изкачваха стълбите към горния етаж, и прошепна високо — Тилди! Ще се срещнем с кралицата!
— Да, а пък аз този път няма да дремя.
Тобин обгърна кръста на София и двамата тръгнаха след Мерик, но когато стигнаха каменното стълбище, той я стисна за лакътя и й хвърли мигновен поглед.