— Какво има?
Той си пое дъх и обхвана ръцете й с едрите си длани.
— Кралят изпрати Де Клеър на още една дива мисия на север. Кълна се, започвам да мисля, че не иска София и Тобин да се установят някъде трайно.
— Е, възможно е. Според мене кралят просто иска да даде София в ръцете на първия появил се добър кандидат, който иска да я вземе с всичките й капризи. Колкото до Тобин, най-важното за него е пък неговата гордост. Той не е някакъв безхарактерен младеж. Макар че според мене, като мине време, ще започне да те слуша.
— Той се боеше от мене.
— Да, така е. Но що се отнася до София, факт е, че той е един от малцината младежи, които няма да допуснат тя да им се качи на главата. Струва ми се, че двамата са съвършената двойка. — Клио се усмихна и добави тихо. — Борят се така, като ние с тебе.
Мерик се изсмя.
— Наистина ли?
Тя го погъделичка.
— Ау, престани, жено. Двете със София не си приличате чак толкова много. Освен това София не вари такава бира, от която мъжете губят ума си.
— Да. Но ми се струва, че в главата на София врят разни планове. Тобин ще си има много работа с тях.
— Не и ако Едуард все го изпраща на някакви невъзможни мисии вдън гори тилилейски. Тобин беше готов скоро да се ожени за нея. Тя вече е на подходяща възраст и той твърдо възнамеряваше да изпълни обещанието си. Говорихме точно сутринта за това, после той отиде да се срещне с Едуард и ето го сега, че отново заминава към северните граници.
— А какво ще прави Едуард със София?
— Сега говори с нея. Не знам какво ще направи, но сигурно си има някакъв план, иначе Де Клеър още щеше да е тук. — Мерик се намръщи, гледайки все още през прозореца, после изведнъж се обърна и обгърна кръста на Клио. — Кажи ми, жено, какво прави ти през деня. Да не би да си се излежавала и да си похапвала сладкиши?
— Да, нямаше какво друго да правя — изрече тя с лекота. — Какво да прави човек с едно новородено, друго двегодишно и трето, което си вре носа навсякъде. Мод и Тилди ужасно се забавляваха с децата, Мерик. Бяха невероятна гледка.
— Какво мислиш за тия момиченца?
— Разкошни са и са много умни. Цял следобед учиха Едуард как да прави салтомортале. Дори Роджър се опитваше, но не можа да се претърколи презглава. Не можеш да си представиш какво са преживели тия сладки деца, като ги гледаш да си играят със синовете ни.
— Да.
— Все се чудя колко устойчиви са децата. Тъд и Туок бяха такива. Още от първия път, в който ги видях, бяха великолепни.
— И това ми каза тогава — трепна гласът на Мерик, сякаш не доизказваше нещо.
— Какво?
— Мислех си нещо.
— Да, виждам, че нещо те мъчи. Какво е?
— Мислех, че би трябвало да задържим Мод и Тилди при нас. Те вече нямат семейство. Нямат къде да живеят. Тобин и София май скоро няма да се съберат. А ние сме идеалната двойка, която може да се погрижи за тях.
Клио отстъпи назад и го загледа с отворена уста.
— Наистина? Ти искаш Мод и Тилди да живеят тука? С нас?
— Да. Така няма непрекъснато да ми натякваш, че си единствената жена в цял замък с мъже. Казах на Де Клеър, че ще ги вземем. Ако си съгласна.
— Ако съм съгласна? О, Мерик! Знаеш колко много искаш момиченце. А сега ще си имаме две! — Тя се вдигна на пръсти и го целуна, но не улучи устата му, а наболата му брада. — Трябва да се обръснеш, скъпи.
— Да. Но ние можем да си родим, и дъщери, Клио. Не вярвам на старата Гладис и предсказанията й. Тя е само една побъркана бабичка.
— Не ме интересува дали е сгрешила, като каза, че никога няма да родя дъщеря. Изобщо не ме интересува, дори ако всичките ни бъдещи деца са момичета. Аз въпреки всичко искам да дам дом на Мод и Тилди тук при нас.
Той се усмихна.
— И аз така си помислих. Но имаме един проблем.
— Какъв?
— Мечката Сатана. Какво, за бога, ще правим с тази мечка?
Клио остана замислена за миг, после се усмихна.
— Ще изпратя съобщение на Телери.
Мерик я погледна смаяно и се разсмя.
— Кълна се, че Роджър ще ме извика на двубой. Тази негова очарователна женичка ще го докара тук след не повече от седмица. — Пак се изсмя под мустак. — Горкият Роджър. Само мечка му липсваше при всичките животни, които гледа тя. — И поклати глава.
Клио сви рамене.
— Можеше да бъде и по-зле.
— Как така?
Клио се усмихна широко.
— Можем да пратим мечката на Телери заедно с баба й, старата Гладис, като придружителка.
Мерик избухна в продължителен гръмовен смях.
— Наистина при Роджър напоследък беше доста тихо. Казах му на кръщенето, че откакто се е оженил, е станал скучен старец. Бих искал да видя лицето му. Танцуваща мечка и старата Гладис. Тази стара друидка направи живота му истински ад… докато не се ожени за внучката й.