Не, господ има чувство за хумор, а за щастие такова имам и аз…
21
Сестра Джудит преглеждаше написаното през последните дни в книгите на манастира, където сестра Катрин от Шрузбъри методично бе нанасяла не само всяко раждане в манастирските стада, но и възрастта на всяко животно.
5 шопара — два по на три години, два по на две, един, роден на петнадесетия ден на април, сега на една година, десет свине майки — девет на по три години, една на една година, десет porcelli lactates sub matribus (прасенца сукалчета)…
Сестра Джудит вдигна очи от красиво изписаните страници и прищипна основата на носа си, потърквайки един стар, грозен белег, който тръгваше отстрани на лицето, спускаше се по врата и стигаше чак до рамото.
Очите ми вече остаряват и отслабват. Сигурно е от многото години в горещата слънчева пустиня.
Хвърли бърз поглед към сестра Катрин, която стоеше пред малкия пюпитър, стиснала ръце пред себе си, с очаквателен вид.
Джудит положи ръце върху книгата, погледна я и я затвори, а след това вдигна очи към другата монахиня.
— Е, сестро, ако епископът трябва да провери книгите, които така добре сте водили, няма да има съмнение, че свинското е основната храна, която се яде в „Божие благоволение“ — младо свинско, на средна възраст и старо свинско.
— Да, сестро — отвърна Катрин с неимоверна гордост, без да забелязва подигравателния тон в забележката на Джудит.
Сякаш вятър бе прошумял покрай ухото й. Безхитростният й и невинен ум никога не схващаше нюансите в проницателните мисли на Джудит — не че милата, набожна сестра Катрин от Шрузбъри би могла да долови подобни неща, ако ги чуеше от други хора. Тя притежаваше чист, простичък, праволинеен дух и се беше посветила на божието дело така ревностно, както никоя друга от петнадесетте монахини, които живееха в „Божие благоволение“.
Камбанката, окачена от външната страна на манастирската стена, зазвъня продължително, силно и трескаво. Джудит положи широките си длани на ръба на масата и се изправи, опирайки се на здравия си крак. Наведе се, взе патерицата и я пъхна под мишница.
— Ела. — И закуцука към вратата. — Да посрещнем посетителя.
— Очакваме ли някого? — втурна се сестра Катрин след нея, защото Джудит можеше да се придвижва с патерицата и със силния си крак много по-бързо, отколкото другите монахини с тичане.
— Да. Ако се осмеля да направя някакво предположение, бих казала, че е ескортът на краля, който води младата му братовчедка лейди София Хауърд, тя трябва да остане тук, докато кралят или годеникът й не пратят да я вземат.
— Но, сестро, нали вече не приемаме деца на благородници. Не и откакто малките синове на сър Томас Хънт подпалиха олтара, а после заровиха реликвария с парченцето свещена плащеница в зеленчуковата градина.
С ъгъла на окото си Джудит забеляза как сестра Катрин размахва ръце, за да не изостава, затова забави крачка.
— До репите го заровиха! До репите! Още не мога да си го представя! — мърмореше Катрин.
— Да, със сигурност това беше светотатство, но лейди София не е дете. Не е жестоко момченце. Тя е на седемнадесет години, сгодена за най-големия син на Глостър, втора братовчедка на краля, който плати достатъчно злато, за да направим седем нови олтара, да отидем до Йерусалим и да купим ново парче свещена плащеница, ако на нея й хрумне да унищожи съкровищата на „Божие благоволение“, в което се съмнявам, тъй като тя не е момче на седем или девет години, разглезено и глупаво, каквито бяха джереметата на Хънт.
Джудит отвори вратата, която водеше към двора, и тръгна по покритата алея към портата.
Две други монахини вече бяха там. Сестра Алис от Ейвън каза:
— Кралските войници са, сестро.
— Да, предположих, че ще са те. — Джудит се опря на здравия си крак и насочи патерицата към желязната греда, препречила тежките крила на дървената порта. — Отворете. Бързо, сестри, преди горките божи души да се удавят в този дяволски дъжд.
Желязното резе полека се отдръпна и групата въоръжени мъже, облечени в дрехи с кралските цветове, алено и златно, носещи кралския флаг с лъва, влязоха в манастира и глухият тропот на подковите по лъщящите от вода камъни на калдъръма наруши обичайната тишина на двора.