Тобин бутна единия настрана и се изправи помежду им. Парсин и Мерик веднага се озоваха до него, хванаха двамата скандалджии и ги извлякоха навън, преди да изтеглят саби един срещу друг.
Стигна зад гърба на баща си и го чу да казва:
— Синът ми е щастливец, София.
И възрастният мъж плъзна ръка по кръста й. Тобин сви юмруци, но не помръдна.
— Трябва и аз да си намеря такава хубава булка като тебе.
— Вече си имал много булки, татко. — Тобин стисна рамото на баща си, за да му попречи да се доближи още повече до София. — Мисля, че и сега горе те очаква една съпруга.
Баща му се обърна и по изражението му пролича, че са го хванали натясно.
Тобин пристъпи между двамата, заслонявайки съпругата си с едрата си фигура. Отправи към София една усмивка, която добре съзнаваше, че е фалшива, наведе се към ухото на баща си и изрече тихо и заплашително:
— Махни се от пътя ми, старче.
Не изчака да види реакцията на баща си. Сграбчи ръцете на София и я увлече в кръга от танцуващи. Хората отстъпиха назад и разшириха кръга. Спряха да танцуват и започнаха да пляскат с ръце и да тропат с крака, докато Тобин държеше здраво нежните ръце на съпругата си и я въртеше, без да сваля очи от лицето й. Усмивката й се стопи. Тя извика настоятелно името му, но той продължи да я върти все по-бързо, докато главата й се замая и тя започна да се смее. Смехът й се вмъкна в кръвта му и отнесе всичко, оставяйки му само мисълта, че тази жена е наистина негова.
Той я прегърна през кръста и я наведе рязко назад, после я вдигна и се завъртя с нея, а тя го обгърна здраво през врата и отметна глава.
— Стига! Спри! Съпруже!
Но продължи да се смее. Той се обърна и излезе от кръга на танцуващите, мина покрай музикантите, прекоси цялата зала и излезе, сподирян от весели възгласи и солени шеги.
Понесе я по коридора и излезе, без да я пуска от ръцете си, чак на парапета на стената, където шумът от залата се чуваше едва-едва.
Лек ветрец раздвижи панделките в косата на София и я разроши. Няколко къдрици паднаха над очите й. Тя отдели ръка от врата му и ги приглади назад. Хермелиновата кожа по ръба на ръкава й я погъделичка по носа, тя го потърка, после положи ръка на рамото му и му се усмихна широко.
— Отвлече булката от празника.
— Да — изрече той тихо и я пусна на земята.
Застанаха с лице един срещу друг. Той се вгледа в нея с напрегнато и сериозно изражение. В погледа му нямаше веселост. Нито пакостно пламъче, както в очите на баща му, които толкова приличаха на неговите, че тя остана потресена. Запита се как могат да бъдат толкова различни. Единият толкова весел, а другият толкова напрегнат.
София не знаеше защо Тобин я гледа така. В очите му имаше нещо, което й се стори, че е болка. За един кратък миг тя се запита дали причината не е в нея. Наклони глава въпросително:
— Какво не е наред?
Той стисна устни, пое си дълбоко дъх и отклони поглед. Опря се на зъбеца на стената и се загледа някъде надалече. Взе едно камъче, започна да го премята в дланта си, после няколко пъти го подхвърли във въздуха и го хвана.
— Стори ми се, че имаш нужда да бъдеш спасена.
— Наистина ли? — Тя се засмя, приближи се, застана до него и се загледа на запад, където слънцето залязваше сред облаци руменина и пурпур. — Баща ти е много забавен. Разсмива ме.
Той не каза нищо.
— Има закачлив поглед.
— От който е най-добре да се криеш — изрече той с остър глас.
— Да се крия от баща ти? — Тя се засмя. — Какъв си глупчо! Та това е смешно.
Тобин не каза нищо.
Смехът на София замря. Тя вдигна очи към съпруга си и сви вежди. Той говореше напълно сериозно.
Не беше помръднал. Само се взираше пред себе си с отнесено изражение, сякаш мислено беше някъде много далече оттук, сякаш мисълта му отсъстваше. Бе присвил очи в огорчение и гняв.
Където и да се намираше духът му, не беше на добро място.
Изведнъж София си спомни изненадващо ясно какво бе казала Елинър предната вечер.
Сърцето му е вярно, не като на баща му.
Протегна ръка и докосна ръката на Тобин.
— Защо е трябвало да ме спасяваш?
Той мълчеше.
— Та аз бях с твоя баща. Той е любезен и забавен — продължи тя.
— Забавен? Бих казал, че баща ми е много други неща, но в никакъв случай забавен.
— Защо си толкова зле настроен към него? Само защото ми обръщаше внимание ли? Сигурна съм…
— Защо ли? — Той се обърна и я прикова с гневния поглед на сините си очи. — Какво? Мислиш, че ревнувам, защото той има властта да омайва всяка жена, с която се запознае?