Выбрать главу

— Не знам какво да мисля. Ти ми кажи защо не бива да се държа любезно с него, когато той е толкова мил с мене. Аз съм негова дъщеря чрез брака си.

— Може би трябва да запиташ съпругата му. Или някого от осемнадесетте ми по-малки братя.

— Осемнадесет? Той кимна.

— Всички са от различни майки, с изключение на двете двойки близнаци.

— Близнаци? — повтори тя като ехо.

— Да, като не смятаме сестрите ми.

Тя зяпна.

— Първо е Елизабет, която е с шест години по-голяма от мене. Ние сме от една и съща майка, първата съпруга на татко. После идва Джослин. Майка й е перачката на замъка. После идват Катрин, Ейда, Мод, Джанет, Алис и Изабел.

Тя изглеждаше ужасена.

— Господи…

— Не знам как е нарекъл последните три момичета. Известно време ме нямаше у дома.

Тя стоеше срещу него, не можейки да повярва на думите му и още по-зле, на това, което се подразбираше. Но когато погледна профила му, стиснатата челюст и болката, изписана на лицето му, разбра, че й казва истината. Похожденията на баща му го тормозеха.

— Не знаех — прошепна тя.

— Знам. Но сега, когато си моя съпруга, трябва да го знаеш, за твое добро е.

— Не съм слугиня, с която да си играе. Сигурна съм, че само е искал да ме приветства с добре дошла в неговото семейство. Аз съм братовчедка на краля, също както и твоя съпруга.

— Факт, който той май лесно е забравил. Мисля, че точно заради това е толкова внимателен.

Тя си пое дълбоко дъх. Той я погледна.

— Само защото си омъжена за най-големия му син, не означава, че не вижда в твое лице примамлива плячка. Не се заблуждавай, скъпа. Баща ми пръска чара си преднамерено, и то не за да те приветства с добре дошла в неговото семейство.

Тя протегна ръка и опря длан на гърдите му, там, където сърцето му биеше силно. Искаше да премахне болката му, да отпъди това, което току-що й беше казал, сякаш никога не се е случвало.

Тобин откъсна поглед от далечината, в която се взираше, и сведе очи към ръката й положена на гърдите му. Гледаше я така, сякаш това е последното, което е очаквал да види.

Стори й се, че той се е поотпуснал. Устата и челюстта му не бяха така стегнати, напрежението във врата се беше опекло. Дланта му покри нейната, после той се обърна и заразглежда лицето й, сякаш търсеше нещо в него, нещо, от което имаше нужда.

Тя прошепна името му.

След миг устата му покри нейната и тя усети силните му ръце да я прегръщат плътно.

29

София отвори вратата на стаята си и надникна вътре. Нямаше никой и тя дръпна Тобин да влезе.

— Мислиш ли, че ще им липсваме?

— Не ме интересува. Това е нашата сватба, не тяхната. Нека да ядат и да пият до пръсване. — Той затвори вратата, спусна резето, после се обърна с едно плавно движение, пъхна ръце под седалището й и я вдигна. — На мене ми трябваш само ти.

Тя се хвана за раменете му и се взря в обърнатото му нагоре лице.

— Къде отиваме, съпруже?

— В леглото, съпруго. — Той я стовари върху покривката и я последва, притискайки я с тежестта си към леглото. Усмихна й се дяволито. — Тук ти е мястото, жено.

Тя се разсмя.

— В леглото ли ми е мястото?

— Не, скъпа. — Устните му вкусиха нейните, после той прошепна срещу устата й: — Под мене.

Започна да я целува, изпивайки устните й с нежни и влажни ласки.

— Харесва ми, когато ме целуваш. Харесва ми вкусът на устата ти, когато се допира до моята.

— И аз обичам да те целувам. Сега мога да те целувам цял ден и цяла нощ. Цял живот, скъпа.

И той зарови език дълбоко в устата й.

Тя леко изстена в отговор. Отвори очи.

Един черен кичур коса бе паднал на челото му. Тя го отмести назад и вдигна очи към лицето му, към засенчените ъгли, където брадата му вече поникваше, към правия нос и малката цепнатина по средата на брадичката. Впери поглед в тъмните му мигли, забеляза как обграждат очите му с такава плътна сянка, че ги правят да изглеждат още по-сини. Цветът им беше истински и дълбок. И тя реши, че от този момент нататък най-любимият й цвят е цветът на очите на съпруга й.

Прокара нежно пръст по устните му.

Той целуна връхчето на пръста й.

— Целуни ме, Тобин — въздъхна тя. — Целувай ме навсякъде.

Той протегна ръка, уви около пръста си сребърната панделка заедно с кичур от косата й и я придърпа към себе си.

— Ще те целуна, скъпа. Повярвай ми, никога няма да спра да те целувам. Цяла нощ устата ми ще бъде твоя, ще те вкусва и ще те люби. Само това искам.

Той целуна нежно устните й, после носа и клепачите. Устните му се плъзнаха леко по веждите и челото й. Зареяха се по бузите й и стигнаха до ухото.

— Ще те целуна в ухото… ето така.