– Не отново.
През следващата секунда той се опита да запомни лицето ù, да я запечата в съзнанието си и да бележи всяка своя клетка с лика ù.
Тя погали бузата му, явно също нямаше желание да напусне стаята.
– Оставих нещата ти на пода – каза тя.
Той се усмихна.
– Знам. Видях те как пусна всичко. – Той я целуна нежно. – Ще се видим долу.
– Цветенце, аз...
– Не казвай нищо, скъпа! Ще намерим начин да се справим с това.
Една сълза най-после се изплъзна и се търкулна по бузата ù.
– Скъпа. Нарече ме скъпа. – И изчезна, без да му даде възможност да отговори.
Но той не смяташе, че е напуснала веднага, защото все още подушваше аромата на ягоди и усещаше погледът ù да го изгаря. После кожата над сърцето му изтръпна, сякаш тя беше нарисувала Х точно там.
* * *
Нацупеният Уилям беше отказал да позволи на Лушън да го пренесе. Вместо това ги беше отвел с хеликоптер до брега на Гренландия, където планини срещаха леда и много хора бяха умрели забравени и сами. Летящият смъртоносен капан не можеше да отиде по-нататък и Лушън беше доволен. Искаше да излезе. Въздухът беше толкова студен, че двигателят непрекъснато кашляше и заплашваше да замръзне.
Лушън можеше да се пренесе, преди да се размаже на земята, затова мисълта за разбиване не го тревожеше. Тревожеше го фактът, че не се контролира. Че стомахът му е в гърлото. Че последните спомени на Аня от него може да са как се превива на две и повръща. Това го тревожеше.
Едва не целуна покритата със сняг земя, когато най-накрая излезе.
Три АТV-та9 вече ги чакаха, заедно с раници с храна и вода. Уилям се беше погрижил за всичко, не че можеше да му се има доверие. Лушън оставаше нащрек и стоеше между воина и Аня през цялото време.
Качиха се на машините и усещането за липса на контрол у Лушън се смени с усещането за пустош и изолация. Обкръжаваше го океан от сняг. Красив, възхитителен до крайност, но смъртоносен. Така ли се беше чувствал демонът в кутията на Пандора? Само че вместо огромна белота, там не е имало нищо, освен вечен мрак?
– Можем да пренесем тези неща там, където ще са ни нужни – оплака се Аня и погледна към раницата зад себе си. Топлият ù дъх застина като завеса пред лицето ù. – Не разбирам защо трябва да ги влачим с нас и да ни пляскат по задниците всеки път, когато друсне?
– Съгласен съм – каза Лушън.
– Е, аз не съм – каза раздразнено Уилям. – И очевидно се нуждаете от мен, затова ще стане както аз преценя или няма да стане изобщо.
Аня му показа среден пръст. Лушън се усмихна при тази проява на дух. Тя му харесваше много повече такава, отколкото като съкрушената жена, която го беше оставила в стаята.
Вятърът беше леден и толкова остър и хапещ, че прерязваше чак до костите дори през термо облеклото, което той носеше. Вече имаше усещането, че навява лед направо във вените му.
– Трябва да се качим на най-високия връх – каза той на Уилям. Беше проверил гласовата си поща, преди да напусне къщата и без изобщо да се изненада откри, че е пропуснал обаждане от Торин, докато си бяха играли с Аня. Воинът беше оставил съобщение, в което казваше, че двамата с Ашлин са проучили района, но не са открили документирани срещи с Хидра или с друго чудовище. Твърде малко хора пътуваха насам, както изглежда. Торин беше посъветвал, че най-доброто място за търсене е най-опасният район. По-малко движение, по-привлекателно място за някое същество, което се опитва да се скрие.
– Тогава ето този – каза Уилям и посочи право напред. – И не се опитвайте да се пренасяте и да ме оставяте след вас! Няма да стигнете върха без мен, тъй като съм оставил малки подаръци за моите неканени гости по пътя. – Той замълча и кривна глава. – Всъщност, направо разкарайте пренасянето от умовете си! Точка. Може би трябваше да ви кажа по-рано, но ме вбесявате. Не мога да бъда пренасян никъде.
– Какво те кара да си толкова сигурен, че не можеш да бъдеш пренасян? – попита Лушън.
– Довери ми се! Опитът да бъда пренесен наранява всички замесени. Направих грешката да разтърся света на Хера, затова Зевс се погрижи никоя богиня да не може да ме пренесе на безопасно място. Ревнивите съпрузи са тъпи. После Хера откри, че разтърсвах света и на други богини и докато се осъзная, правех компания на Аня в пандиза. – Уилям нахлупи шлема върху главата си и им кимна да направят същото.
Лушън грабна шлема на Аня и го огледа внимателно, преди да ù позволи да го сложи. Тя му се усмихна тайно, преди да го направи. Ноздрите му, дробовете и гърдите му направо горяха от студа, когато закопча своя. Пукането от дишането на Аня внезапно изпълни ушите му. В шлема имаше вградени слушалки, осъзна той, за да могат да общуват, докато пътуват. Технологиите, създадени от хората, можеше да са благословия.