– Лушън, ти гориш!
Гласът на Аня си проби път към съзнанието му, демонът отстъпи и Лушън се успокои. Тя беше добре. Невредима. Жива. Той пое въздух, вече спокоен, и усети как нежните ù ръце започнаха да го тупат по раменете, за да загасят пламъците.
– Тук съм, бебче. Тук съм.
Слабостта отново го връхлетя и коленете му поддадоха. Той падна на земята и студът се просмука в него.
– Ще се оправиш, любовнико – продължаваше да го успокоява тя. – Ще се оправиш. Кажи го! Кажи ми, че ще се оправиш!
– Да. – Той усещаше изгарянето вътре в себе си. Беше се чувствал така преди, когато се беше подпалил от скръб по Марая. Тогава беше плакал, сега се усмихна. Аня беше с него. Пред очите му причерня. Червената мъгла беше изчезнала напълно.
– Лушън!
„Аня.“ Неговата сладка Аня. Той осъзна, че няма нужда да се страхува от нрава си с нея. Можеше напълно да се отпусне. Найната близост винаги успяваше да успокои демона и собствените му мрачни мисли така, както никой друг не беше успявал.
– Затвори очи, бебче! Аз ще се погрижа за всичко.
Клепачите му се подчиниха по собствена воля. „Остани буден! Не оставяй Аня сама с Уилям!“
– Спи!
Той не можа да не се подчини.
* * *
Аня гледаше втренчено Лушън, докато той спеше.
– Той може дори да не изкара останалата част от нощта – каза Уилям с равнодушно свиване на раменете, без да спира да претърсва телата на Ловците. Аня не знаеше какво търси той.
Тя едва не се пренесе до него, за да го намушка. Само желанието ù да е до Лушън я задържа на място и спаси живота на Уилям.
– Не говори така! Той ще се оправи.
– Какво му има все пак? Не трябва ли да е безсмъртен? Всеки път, щом го погледна, той е все по-слаб.
– Шибаният Кронос го прокле.
„Заслужавам бавна и болезнена смърт, задето позволих нещата да стигнат до тази точка. Аз, а не Лушън.“ Не искаше да го вижда в такова състояние.
– Защо?
– Кралят на боговете е копеле. Затова.
Уилям погледна от нея към спящия Лушън, от Лушън към нея.
– Е, ако бях на твое място, щях да ида при Големия и да се моля. Иначе твоят мъж ще гушне букета завинаги.
– Казах ти да не говориш така – сопна се тя. Загледа се към Лушън и си спомни как беше скочил в нейна защита. Само защото тя беше изгорена. Изгаряне, което дори не беше достигнало до кожата ù. Сърцето ù прескочи един удар. Той беше скочил заради нея, а тя го оставяше да страда за това.
Дишането му беше затруднено, а кожата му овъглена. „Каква жена съм аз?“ Жалка, ето каква. Незаслужаваща този мъж и безценната му любов. Но дори така тя не можеше да живее без него.
„Обичам го.“
Ето. Най-после го беше признала. Той беше всичко за нея и тя не можеше да си представи дори един миг без него. Той беше радост и страст. Беше сложен и почтен, сладък и нежен и това, което винаги ù беше липсвало.
Щеше да даде на Кронос ключа още там, но знаеше, че ще изгуби Лушън, ако го направи. Нямаше да го помни, а тя се нуждаеше от спомена за него. Той беше повече част от нея, отколкото ключът.
Тя щеше да се люби с него. Доброволно. Без колебания. Очите ù се разшириха, когато го осъзна. Да. Точно това щеше да направи. Може би свързването с него щеше да му даде част от нейните сили, когато се слееха телом и духом. Дори най-малката възможност за това засенчваше страха ù от проклятието.
Точно сега Лушън беше в безсъзнание, покрит с кръв и рани, а кожата му беше ужасно почерняла. Един от Ловците беше успял да го посече над лакътя и да го простреля в стомаха. Нито една от раните не заздравяваше. И от двете върху леда капеше кръв.
– Ще го върна в къщата ти – каза тя на Уилям. – Търсенето на Хидра ще трябва да почака, докато не се погрижа за раните му.
– По дяволите, не. – Воинът скочи на крака и ù се намръщи. – Вече не си добре дошла в дома ми.
– Ще трябва да намериш начин да се пренесеш там и да ме извлечеш навън, защото отивам със или без твоето разрешени.
– Ще си отмъстя.
– Не забравяй у кого е книгата ти и че без да се церемоня, ще я хвърля в един хубаво разпален огън! – предупреди го тя и легна до Лушън. Обви ръце около него, за да го държи колкото може по-близо.
– Сякаш бих забравил – оплака се Уилям. – Добре. Върви в къщата ми! Вампирките ще погледнат веднъж раните му и ще си направят вечеря от него. Или може би аз ще намеря Хидра, докато ви няма. Може да я подкупя да те изяде и да изплюе костите ти.
– Само за това ще откъсна десет страници от книгата, преди да ти я върна.
Аня пренесе все още спящия Лушън в топлата стая, която бяха делили само преди няколко дни, обърна го по гръб и започна да реже дрехите от нараненото му тяло.