– Трябва да се оправиш. Животът ще стане напълно скучен без теб. А, бебче, случват се лоши неща, когато ми е скучно. Разказвала ли съм ти за времето, когато се обличах като тийнейджърка и посещавах гимназия няколко месеца? От десетилетия бях отегчена до полуда и когато идеята ме осени, просто реших да я изпълня. Бой с храна, момичешки боеве, включих пръскачките на бала.
Тя спря, надявайки се на отговор. Нищо.
– Но не бях лоша през цялото време – продължи тя. – Щеше да се гордееш с мен. Един тъп спортист наду корема на една сладка малка зубърка, която боготвореше земята под него, а после я нарече повлекана, курва и мърла. Всички имена, с които склонните към безразборност мъже обичат да наричат жените. Все едно. Някога се бях заклела да не проклинам никого. Проклятията са гадни, както и двамата с теб знаем. Но него проклех с яростно надървяне, просто не можах да се спра. Нищо, което той правеше, не можа да го облекчи.
Тялото на Лушън най-после започна да се отпуска, треперенето отслабна и той... се усмихна?
Успокоена, тя продължи.
– Веднъж посетих маскен бал и се облякох като дявол. Не изглежда като нещо бог знае какво, но годината беше хиляда осемстотин и деветнадесета и създадох голяма сензация, да ти кажа честно. Когато поисках от барон някой си да ми продаде душата си, той се опита да ме наръга с нож за масло.
Лушън изстена.
– Аня.
О, слава на боговете!
– Всичко ще се оправи, бебче. Аз съм тук, тук съм. – Тя целуна студеното му и влажно слепоочие.
Очите му се отвориха.
– Аня?
– Точно тук, любов моя. – Тя целуна брадичката му и продължи да го гали. Но сега главната ù цел не беше да го стопли. Тя искаше да събуди желанието му, защото се нуждаеше от съдействието му за това, което възнамеряваше да направи.
– Къде сме? – Той огледа стаята с изцъклен поглед.
Тя не искаше той да мисли. Нито за обкръжението им, нито за станалото в пещерата, нито за бъдещето. Той беше твърде почтен и ако умът му беше твърде бистър, можеше да я отблъсне. Щеше да предпочете тя да запази свободата си, вместо да я обвърже към себе си, въпреки че това би му дало силите, от които се нуждаеше.
– Обичам те – прошепна тя в ухото му и топлият ù дъх го погали. – Толкова те обичам. И това, че едва не те изгубих... не мога да го понеса.
– Богове, Аня! Никога не съм мислил, че ще чуя да казваш тези думи. – Прегърна я и я придърпа по-близо до себе си. Когато главата ù се отри в наранената му кожа, той изсъска.
– Съжалявам. – Тя се отпусна настрана. – Толкова съжалявам.
– Кажи го отново!
Тя знаеше какво иска той.
– Обичам те, Лушън. И искам да бъда с теб. По всеки възможен начин. – Тя се вдигна на лакът и се загледа в Лушън. – Разбираш ли какво ти казвам?
Колкото и да беше слаб, членът му се надигна и опря бедрото ù – дълъг, дебел и горд. Той разбираше.
– Аня...
Тя притисна устни към неговите, без да му даде време да протестира. Езикът ù погали неговия.
– Ммм – изстена тя. Обви члена му със силните си пръсти и погали и него.
Лушън изпъшка.
– Боли ли?
– О, толкова е хубаво. – Той сграбчи задника ù и я дръпна отново върху себе си. Част от енергията ù вече се просмукваше в него. Възхитителният аромат на рози обгръщаше стаята. После внезапно Лушън спря. Пръстите му бяха като менгеме върху бедрата ù. – Не, Аня. Не можем да направим това.
– Можем. Ще го направим. – Тя прокара пръсти по главата на пениса му и Лушън се разтърси от усещането. – По един или друг начин ще те имам вътре в себе си. Тази нощ.
Той оголи зъби и се изви под докосването ù.
– Не можем. Лошо е за теб.
– Аз ще реша какво е добро и какво е лошо за мен. – Тя захапа меката част на ухото му и дръпна. – Не ме карай да те моля! Не ме карай да те моля, за да усетя как се плъзгаш в мен дълбоко и силно. Моля те, недей...
– Аня! – изрева той. Ръката му се вплете в косата ù и той я дръпна надолу за още една изгаряща целувка. – Не моли! Не спирай!
Езиците им се вплетоха и тя се притисна в Лушън. За първи път в живота си Аня беше напълно спокойна при мисълта, че мъж може да я обладае. Тя го искаше. Отчаяно.
Изгарящото желание пулсираше в нея. Потребността от този мъж и от никой друг. Това беше като глад – плътски и див.
– Искам да бъда с теб завинаги.
– Да, да. Да! – Той хапеше свирепо устните ù между думите. – Няма да стигаме до края.
Той се опита да седне, но тя го избута.
– Да, ще стигнем до края. Сега ме остави да свърша цялата работа, любовнико! Ти просто се концентрирай да възстановиш силите си.