Очите му блеснаха към нея.
– Мога да мисля единствено за теб. Искам да усетя зърното ти в устата ми.
– И ще го имаш. – Тя се надигна и му предложи това, което той искаше. Той засмука зърното и прокара език по твърдия връх. Тя усети тръпка между краката си, усети влагата там като течен огън.
– Нека те вкуся! – пръстите му се плъзнаха между краката ù и тя потрепери. – Ето тук.
Клиторът ù пулсираше, когато тя се покатери и притисна главата на Лушън. Езикът му я облиза и тя се изви към лицето му. Всяко нервно окончание в тялото ù ликуваше. Всяка капка кръв във вените ù пееше.
– Наведи се напред, скъпа! Искам да използвам и пръст, но аз няма. Аз...
– Ще го направиш.
Той спря и я стисна здраво.
– Кажи ми отново, че си сигурна! Няма връщане назад след това.
– Сигурна съм – каза тя, докато изпълняваше молбата му. Тя искаше същото като него. Задникът ù беше вирнат, лактите подпрени на таблата на леглото и Лушън плъзна пръст в нея. Тя изобщо не усети проклятието, но едва не свърши. Извика. Това той да е част от нея дори и по толкова различен начин, докато устата му смучеше клитора ù, беше най-еротичното усещане, което беше изпитвала някога.
– Богове!
– Харесва ли ти това, което правя?
– Обожавам това, което правиш!
– Още?
– Моля те!
Още един пръст се присъедини към първия. Езикът му не спираше да се върти около клитора ù. Усещането беше... великолепно... Бедрата ù се движеха по собствена воля. Тя не можеше да ги спре дори под смъртна заплаха. Лушън я беше задоволявал и преди, но това... о, това...
– Лушън, Лушън – повтаряше тя. Отметна глава назад и косата галеше гърба ù. Обичам те. Много.
– Можеш ли да ме поемеш? Целия?
– Да. Моля те! – Тя ахна от блаженство. През нея преминаха мълнии.
– Трябва да бъда в теб – гласът му беше груб и дрезгав. – До край. – Той се дръпна от нея и я изтегли надолу.
Тя скърбеше за загубата на палавите му пръсти, докато върхът на възбудения му член откри отвора на женствеността ù. Той я сграбчи и я задържа неподвижна. Тя се взря в него, а косата ù беше като бяла завеса около тях.
– Ти си моя – каза той, като вдигна очи към нея, а погледите им се срещнаха. Той погали бузата ù.
– Винаги.
– Обичам те.
– Толкова те обичам. – Той ù изглеждаше толкова красив. Все още разранен и в синини от битката, все още малко слаб, но изпълнен с желание. За нея.
– Сигурна ли си, че го искаш?
– Повече от всичко. – И наистина го искаше. Тя принадлежеше на този мъж сега и завинаги.
– Моя – каза той отново и я изпълни до края.
Между тях изригна бяла светлина – мощна и почти заслепяваща със силата си. Аня извика, когато усети как се освобождава проклятието ù, звук, който се смеси с рева на Лушън. Тя имаше чувството, че част от душата ù беше изтръгната някъде дълбоко от нея и заменена с... част от душата на Лушън?
Да, да. Лушън. Мрачен и див. Чудесен и възхитителен. Мъркащ в ума ù. Между краката си усети и остра болка, която изчезна толкова бързо, колкото се беше появила, а после той беше дълбоко, толкова дълбоко в нея и тя го яздеше. В началото бавно, наслаждавайки се на всяко ново усещане. После по-бързо... по-бързо...
– Добре ли е? – успя той да каже дрезгаво.
– Не спирай! Не спирай!
– Никога.
Тя преплете ръце с неговите и ги прикова над главата му, наведе се и пое дъха му, а той се сля с нея и изпълни всяка нейна клетка. Сексът беше много повече, отколкото тя си беше представяла (а, богове, тя си беше представяла), защото беше с Лушън.
„Радвам се, че чаках. Толкова се радвам.“
– Струваше си чакането – каза му тя, после притисна устните му. Езиците им танцуваха в ритъма на телата им. Удоволствието се натрупваше в нея наситено и възпламенимо. Той беше толкова голям, толкова твърд. Толкова неин.
„Почти там...“ Толкова хубаво, толкова хубаво! Част от рая на земята, за който винаги беше копняла. Изцяло изпълнена, вече не празна, тя беше част от нещо много по-велико от самата нея, докато двамата се сливаха.
– Лушън! – извика тя, внезапно достигнала върха.
Всичко в нея се взриви и тя беше разтърсена от най-мощния оргазъм в живота си. Аня потрепери и мускулите ù се свиха около пениса му. И докато вътрешните ù стени се стягаха, той избликна в нея горещо.
– Аня! – извика той. – Моята Аня! – Повдигна бедра и се заби толкова дълбоко, колкото можеше.
Нов оргазъм мигновено пламна и се развилня в нея, оставяйки я без дъх за секунди, за цяла вечност, потапяйки я в задоволство, в триумф и в радост. Лушън беше неин, истински неин и тя беше негова.