– Проклятие, Лушън! – Той беше по-важен за нея, отколкото всичко друго на света. Би предложила на Кронос Всеотварящия ключ още на мига, само и само да спаси своя мъж, но не се доверяваше на копелето. След като кралят на боговете получеше ключа, той можеше да убие Лушън напук на нея, задето го е накарала да чака.
Тя трябваше да внимава как действа.
Новият ù план беше прост – да намери клетката, после някак да скрие и себе си, и Лушън. Лушън я искаше, затова щеше да я получи. Беше просто. Тя нямаше да даде на Кронос клетката в замяна. Не и след като той можеше да я използва, за да намери кутията и да нарани Лушън. Не, тя щеше да замени ключа, точно както искаше дъртия чекиджия. Нямаше друг начин.
Беше въпрос само на време.
Аня разтри корема си, за да прогони внезапната болка.
– Все още не виждам Уилям – каза Лушън, измъквайки я от мислите ù.
– Тук съм – изръмжа един глас.
Аня се обърна и видя ръка в ръкавица да забива сребърен клин през ръба. Уилям се издърпа. Цялото му лице беше покрито с бяла маска, сливайки го със снега. Освен очите. Те сякаш блестяха ярко, сини като океана.
– Малко помощ! – сопна се той.
Лушън клекна и стисна китката му. Аня застана зад любовника си, стисна кръста му и го задържа стабилен. Заедно изтеглиха мускулестото тяло на Уилям през ръба.
Воинът се изправи и отърси снега от раменете си. Дори се изгърби, опитвайки се да вкара въздух в дробовете си.
– От години не съм правил това.
– Трябва да опиташ с пренасяне – предложи тя услужливо.
Все още клекнал, той се пресегна и ù показа среден пръст.
Тя се засмя.
Лушън изсумтя.
– Изненадана съм, че не се отправи към дома – каза тя.
– И да ти дам още причини да изгориш книгата ми или да откъснеш страници от нея? – Уилям се изправи и бляскавият му поглед обходи необятния простор на снега. Нямаше нищо друго, освен одеяло от белота, а вятърът носеше блестящи снежни вихрушки към небето. После огледа Лушън. – Изглеждаш добре, като се имат предвид скорошните ти наранявания.
– Къде би могло да се скрие чудовище на това място? – попита Лушън, като не обърна внимание на комплимента.
– Може да е хамелеон – предположи Аня. – Може да е с цвета на снега и може да стоим върху него точно сега.
Всички погледнаха надолу. Минаха няколко минути и нищо не се случи. Чу се колективна въздишка на разочарование.
Уилям се съсредоточи върху Аня, отвори уста и я затвори. Видя оръжието, закачено на гърба ù и подаващо се над рамото ù като на самурай и се намръщи.
– Хубав меч – каза той ледено.
– Благодаря.
– Един от любимите ми е.
– Ако си добър, ще ти го върна след година или две.
– Толкова си добра с мен.
– Знам. Смятам, че говорехме за Хидра.
Уилям отново огледа земята.
– Е... Накъде сега?
– Насам! – каза Лушън и посочи напред.
Аня потисна негодуването си и тръгна.
– Не ми казвай, че трябва да вървим с километри. Може да изпадна в истерия.
– Стойте нащрек! – предупреди ги Лушън. Тримата вървяха бавно няколко часа.
В началото тя се чувстваше като бучка лед, която подскача в чаша сода. После цялото ù тяло се вкочани. Опитваше се да се стопли, но не успя. Усилието да движи ръцете и краката си ù се струваше по-тежко, отколкото да мести трупи от един тон.
– Напомни ми защо те харесвам! – каза Уилям, нарушавайки мълчанието. – Напомни ми защо те приемам в дома си отново и отново, въпреки че знам, че белята те следва по петите! Защото точно сега не мога да си спомня.
– Приемаш я, защото тя носи вълнение и страст навсякъде, където отиде – отвърна Лушън.
Ах! Удоволствие се разля по тялото ù и внезапната топлина поведе битка с вкочанеността. Тя се усмихна на Лушън и го потупа по рамото му. Той се държеше добре. Не се беше препънал нито веднъж, въпреки че краката му бяха като от олово, Смърт мрънкаше в главата му и настояваше да събират души, но искаше да остане с нея.
Тя реши, че е суперяко да може да го разгадава толкова лесно. Беше чудесно да знае, че малкият му сладък демон мърка за нея и че дори я харесва. Две лоши момчета на цената на едно. Не можеше да е по-добре от това. Но тя не можеше да понесе мисълта, че Лушън страда. „Скоро – закле се тя. – Това ще свърши скоро.“
Той се пресегна назад и стисна ръката ù, сякаш усетил плана ù да се свърже с Кронос. Добре де. Може би това да се разбират един друг толкова лесно не беше толкова яко. Какво щеше да направи, ако той се опиташе да я спре?
– Някой знае ли нещо за Хидра? – попита тя, за да разсее Лушън. – Добър боец ли е?
– Тя е непобедима и всеки път, щом отсечеш глава, друга израства на мястото ù. – Уилям въздъхна малко обезсърчен. – Наистина ли мислиш, че можеш да победиш такова създание, Аня? Ти си силна, но не толкова.