Един от шиповете в ботуша на Лушън закачи парче лед, което не се отчупи и той се препъна. Той беше отслабнал и мина миг, преди да може да се изправи. Аня не искаше Уилям да мисли, че Лушън не е достатъчно добър воин, затова си наложи да не му помага.
– Какво ти е сега? – попита Уилям. – Аня да не те изтощава?
Тя тупна Уилям по ръката.
– Не му говори така! Той изтощи мен.
– Ох! – оплака се Уили. – Боли. Ти си по-силна, отколкото мислиш и удряш адски лошо.
– Тихо, голямо бебе! Мислех, че не съм достатъчно силна.
– Е? – подкани той Лушън, без да млъкне. Направи го напук на нея, тя беше сигурна. – Какво ти е?
Лушън сви рамене.
– Ако врагът допусне, че съм отслабнал, ще ме подцени.
Уилям помисли за това няколко секунди, после кимна.
– Вярно е. Но не виждам никакви врагове наоколо.
– Времето ще покаже – каза Лушън.
Аня усети вълна от гордост. „Това е моето момче!“
Връхлетя ги още един студен порив на вятъра.
– Какво направи с телата на Ловците? – попита Лушън.
– Погрижих се за тях – беше непоколебимият отговор. – Само това има значение.
Аня се беше наслаждавала на възможността да се бие с тях и да ги убива. Те се бяха надявали да наранят и накрая да убият Лушън, а всеки, който целеше да навреди на Лушън вече беше и неин враг. И тя щеше да го убие без колебание. Без угризение. Без милост.
– Защо си си направил труда? – Ледени късчета се пръснаха от върха на ботуша на Лушън и залепнаха за крака му.
Аня долови в Уилям леко колебание, когато вдигна маската си и избърса кората лед от устните си. Около лицето му се вдигна мъгла.
– Ако някой ги намери, хората ще наводнят тези планини на тумби, за да разследват убийството им.
– Умно – каза Аня. – Богове, къде е Хидра, по дяволите? Не виждам дори стъпки, а започвам сериозно да се вбесявам. Имам чувството, че съм избрала грешното място и че тя вече не живее в Арктика. Това ще означава, че съм невероятна тъпачка, и сериозно ще увреди уличния ми рейтинг.
Лушън вдигна маската си, вдигна и нейната и я целуна бързо по устните, реши, че не е достатъчно и я целуна отново този път за по-продължителна целувка и по-страстна.
– Ти не си тъпачка.
– Гадост! – Уилям се престори, че му се повръща. – Това е отвратително. – После зяпна Аня. – Обвързала си се, нали? Отдала си се на проклятието си. Заради него. Защо?
– Любовта не е толкова отвратителна и това е всичко, което ще кажа. – Тя се отдалечи от Лушън с нежелание, оправи маската си и тупна Уилям по ръката. – Само чакай да дойде твоят ред! Надявам се сродната ти душа да те подлудява и да не иска да има нищо общо с теб.
– Може да извадя такъв късмет.
– Ще видим – каза тя тайнствено.
Уилям спря рязко и очите му блестяха през чистите очила, които ги предпазваха от студа.
– Какво знаеш? Чула ли си нещо? Какво си чула, Аня?
Не беше хубаво да го дразни така, помисли тя и се усмихна. Той отбягваше любовта, заради пророчеството, което висеше над главата му. Никога не ù беше казвал какво точно е пророчеството, а тя нямаше търпение да се опита да разкодира шифрованата книга с древни рими и злокобни предупреждения.
– Не съм чула нищо – призна тя. Преди седмица щеше да го излъже и да му каже, че знае нещо. Щеше да го накара да я моли за информация и това щеше да ù достави удоволствие.
Лушън сигурно не ù оказваше добро влияние. Сигурно щеше да спре и да краде. Усмихна се. Вероятно щеше да е прекалено заета да прави секс, за да си дава труда да краде, така че щеше да бъде честна замяна.
– Ужасна си – Уилям въздъхна и отново тръгна.
Въпреки че беше уморена и с всяка минута се чувстваше все по-уморена, Аня успя да се изравни с него. Скоро вече се препъваше във всяко парче лед по пътя си.
– Още колко ще търсим? – изстена тя. – Не че искам да се откажа или нещо такова. Не искам. Няма. Просто се чудя.
Лушън обви ръка около нея, предлагайки ù утеха, топлина и любов. Краката я боляха, беше ù ужасно студено и да, тя отчасти искаше тази нощ да свърши, за да остане насаме с него и да задоволява тялото му и (след любенето) да мисли как най-добре да се справи с Кронос. Но когато Лушън беше до нея така, нито едно от лошите неща нямаше значение. Само намирането на глупавата клетка.
Внезапно Уилям заби крака в земята. Аня осъзна, че той е спрял, едва когато погледна настрани и той вече не беше до нея. Тя и Лушън се спогледаха умислено, преди да се върнат.