– Какво е това, по дяволите? – попита задъхано Уилям. Беше пребледнял.
– Къде? – Тя огледа обкръжаващата ги местност и забеляза само, че всичко беше точно копие на всичко, през което бяха бъхтили. – Не виждам нищо.
– Там – каза Лушън и в гласа му се долавяше вълнение. Той посочи.
Тя проследи посоката на пръста му. В началото видя единствено панделки танцуващ сняг. После, когато кехлибарената лунна светлина проблясна върху белите снежинки, Аня забеляза трепкащото очертание на извит... портал? Въздухът там беше някак по-плътен, сякаш имаше чиста, накъдрена вода.
Тя извика радостно и обви с ръце Лушън.
– Това е! Това трябва да е! Къде мислиш, че води?
– Може би не е нищо – каза Лушън.
Уилям отметна глава назад и се загледа нагоре към беззвездното небе. Молеше ли се?
– Може би трябва да се върнем.
– По дяволите, не! – каза Аня, пусна Лушън и пристъпи напред. – Води или отстъпи, Уили! Минаваме през това нещо.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Парис беше шокиран, когато Сиена наистина се съблече. Само това беше нужно членът му да се изпълни с кръв и похот – видът на нейното голо тяло. Тя беше твърде слаба, както той подозираше и гърдите ù твърде малки. Но бяха увенчани с най-красивите зърна, които беше виждал. Розови, зрели и създадени за смучене.
Беше шокиран още повече, когато тя се покатери върху масата и го възседна. И още повече, когато тя се плъзна надолу по твърдия му член без никакви приказки, без никаква предварителна игра и горещата ù сърцевина го погълна целия.
И все пак никоя жена не беше била толкова влажна или готова за това, което той предлагаше. Докато тя се движеше нагоре и надолу по члена му, той изрева. Мразеше веригите си, защото не можеше да обхване гърдите ù. Мразеше ги, защото не можеше да потърка клитора ù.
А най-много мразеше веригите, защото не можеше да придърпа това обикновено лице надолу за една нараняваща, наказваща целувка с език и зъби.
Но нямаше значение, мислеше той мрачно. Щеше да може да я накаже достатъчно скоро.
Тя свърши бързо, изригвайки с ярост, която го изненада. Както и той. Само след няколко минути оргазмът го разтърси изцяло, заедно с една добра доза унижение. Никога не беше свършвал толкова бързо. „Не би трябвало да ти пука“ – каза си той, защото никой от човешките му пленители не можеше да знае, че с всяко енергично движение на Сиена, той усещаше как мощта му се връща. Усещаше как става все по-силен и по-силен.
В момента тя беше паднала върху гърдите му задоволена, дишаше тежко и тялото ù беше хлъзгаво от пот. „Направи го! Време е.“ С присвити очи той дръпна силно. Веригите около китките и глезените му се счупиха и го освободиха. След всички неуспешни опити, беше удивен колко лесно стана.
При издрънчаването Сиена се стресна. Косата ù се беше измъкнала и падаше около лицето ù в дива плетеница. Очите ù бяха големи и уплашени, а кожата ù беше зачервена. Преди да може да се смъкне от него, той я сграбчи за кръста и скочи от масата, като я държеше под ръката си като чувал с картофи.
Незабавно запищя аларма.
Да, Ловците бяха гледали. Той се наведе и сграбчи ризата на Сиена. Нахлузи я през главата ù.
– Облечи се!
– Парис – тя ахна и се опита да се измъкне от ръцете му. – Не прави това! Моля те! – Тя вече не звучеше като безчувствената предателка, която го беше упоила. Звучеше като жена, която току-що беше получила най-страхотния оргазъм в живота си и беше уплашена за живота на любовника си.
Каква добра малка актриса беше.
– По-добре си дръж устата затворена, жено! – Той не си направи труда да търси дрехи за себе си, докато крачеше към вратата на килията. – Защото ще те нараня. И то с голямо удоволствие.
– Ако се опиташ да избягаш, може да забравят за освобождаването на демона ти и да те убият.
– На теб едва ли ти пука, а те са добре дошли да опитат. – Надяваше се да опитат. Не можеше да нарани Сиена (все още), но се нуждаеше да нарани някого и да отприщи част от напрежението вътре в него. А кого по-добре от Ловец?
От тавана запръска нещо сухо и изпълни помещението с мъгла. Не го засегна, само накара очите му да засълзят леко, но Сиена започна да се дави.
– Как да отворя вратата?
Тя издърдори някакъв код. Той набра цифрите в малка блестяща кутия на стената и врата се отвори. Внезапно светнаха светлини и удавиха сенките.
Парис стисна здраво своя пакет, докато излизаше в коридора. Стените бяха от червен плюш и край тях бяха подредени мраморни подиуми, върху които се извисяваха голи бели статуи.