Щяха да се бият до смърт.
– Не – извика той. Не можеше да позволи това да се случи. Не можеше да я остави да се бие с воина. – Не!
– Почивай и се лекувай, бебче! – каза тя задавено. В очите ù се четеше облекчение, защото бе помислила, че вече е мъртъв. – Аз ще накажа Уилям заради теб.
– Не искам да те убия – започна Уилям.
„Някога аз ù казах това“ – помисли замаяно Лушън.
– Според Кронос трябва. Не е ли така? Виждам, че все още се грижиш само за себе си. Но не съм притеснена. Един мъртвец не може да убие никого. – Тя облиза устни, сякаш вече вкусваше смъртта на Уилям. – Трябваше да ми кажеш какво иска от теб Кронос. – Тя започна да го обикаля като хищник. – Можехме да измислим нещо, за да го спрем.
– Ако имаше начин да го спреш, вече щеше да си го направила.
– Как можа да го направиш? Как, проклет да си? Аз обичам Лушън.
– Знам. И наистина съжалявам.
Лушън се опита да се изправи на крака, докато кръвта му изтичаше, а с нея си отиваха и силите му. „Ти си воин. Дръж се като такъв! Заради Аня.“ Извличайки сила от запас, който не знаеше, че притежава (от Аня, осъзна той), най-после успя да се изправи.
Никой не го забеляза. Аня вдигна меча си.
Уилям вдигна своя.
От водата прозвуча оглушаващ писък и Аня се обърна разсеяна. Точно тогава Уилям скочи напред и замахна към главата ù.
Дрън!
Аня посрещна оръжието му със своето и двамата започнаха смъртоносен танц на нападение и отстъпление, и всеки търсеше възможност да посече с меча си другия. През това време двуглавото чудовище се издигна от водата – полужена, полузмия. По-малки змии се плъзгаха по главата ù, съскаха и челюстите им щракаха. Всяка от змиите, включително Хидра, притежаваше дълги и остри зъби, които приличаха на малки ками.
Стиснал стомаха си с една ръка и една от камите си в другата, Лушън се олюля напред, за да посрещне звяра.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Аня се биеше с Уилям с цялата ярост, събрана в нея. Как смееше той да напада Лушън! Как смееше да нарани мъжа, когото тя обичаше! Когато видя Лушън да пада, когато видя как кръвта изтича от стомаха му, част от нея се беше сгърчила и умряла.
„Не мога да живея без него. Няма да живея без него.“
– Не можеш да победиш и двама ни – каза задъхано Уилям.
– Само гледай! – Тя се наведе и завъртя меча, а върхът му поряза бедрото на Уилям.
Той изви, когато кожата му се сцепи и кръв напои панталоните му.
– Освен това – каза тя. Позволи му да я притисне в един камък, после скочи върху камъка, без да се обръща и без да спира, се понесе обратно надолу, за да използва инерцията, като се изви във въздуха, за да промени позицията си. Щом стъпи на земята, тя мигновено беше избутана и Уилям замахна към нея, но тя успя да блокира и да притисне него към камъка.
Чу се още един от онези ужасни ревове.
Тя искаше да погледне, но не можеше. Уилям беше опитен боец и щеше да се възползва от всяко нейно разсейване. Отново. „Довери се на Лушън! Той също е воин.“ Да, той беше воин до дъното на душата си. Нейният воин. Той беше Смърт, можеше да победи Хидра, независимо колко слаб или ранен беше. „Моля те, нека я победи!“
– Аня! – каза задъхано Уилям, опитвайки се да избие меча от ръката ù.
Тя лесно се измъкна. Движенията му бяха по-бавни от преди. Добре. Той се уморяваше. Вероятно щеше да направи нещо глупаво всеки момент. Като сега – той замахна ниско и тя успя да отскочи от острието и да изрита дланта му. Пръстите му се отвориха и оръжието издрънча на земята.
Аня се усмихна бавно и насочи меча си към гърлото му.
– Не трябваше да се ебаваш с мен. – С периферното си зрение видя как Лушън приближава чудовището с вдигната кама. Една от главите на Хидра се спусна да го захапе, но той отскочи от пътя ù и замахна, докато падаше.
Една от главите на Хидра се търколи на земята.
Чудовището изсъска и се протегна. Нова глава бързо израсна от зейналата кървава дупка. Още по-лошо – тази на земята не беше умряла. Опита се да се извърти към Лушън и да захапе прасеца му.
– Да се махнем ти и аз! – Уилям се извъртя на една страна и скочи към крака на Аня. – Преди да станем храна.
Тя се обърна („Довърши го! Довърши го!“) и извади още една кама от ботуша си. Хвърли я, докато мечът ù замахваше.
Уилям точно се опитваше да вземе меча си, когато острия връх се заби в рамото му и го отметна назад. Аня не се забави, обърна се и го намушка в стомаха точно така, както той беше намушкал Лушън.