Тя затвори очи и се опита да върне времето, но не успя. Беше го правила веднъж за Мадокс и Ашлин. Защо не можеше да го направи сега? Защо?
– Слушам те – каза Кронос и тя усети как се носи към нея, а бялата му роба забърсваше гъстата трева.
Тя се взря в него със замъглени от сълзите очи.
– Ключът е твой. Доброволно ти го давам, ако се закълнеш да върнеш живота на Лушън и да ни оставиш на мира.
– Искам и клетката. Къде я скри?
Аня потисна желанието си да бърза и едновременно с това усещането за загуба и паника, и поклати глава.
– Няма да я получиш. Тя принадлежи на Лушън. Получаваш само ключа.
– Искаш ли любовникът ти да живее?
– Ако умре, ти никога няма да получиш ключа. – Сълзите ù вече падаха свободно, когато пое главата на Лушън и я вдигна. Целуна нежно устните му. „Обичам те. Ще оправя всичко.“ Моля те, моля те, моля те, нека всичко се оправи!
– Още малко и дори аз няма да мога да го върна – каза Кронос жестоко. – Беше толкова слаб, че трябваше да положа значително усилие, за да го свържа отново с демона и да запазя живота му за още малко. Без ключа с радост ще ги разделя отново.
Въпреки че усети прилив на надежда, че Лушън наистина може да бъде спасен, тя погледна бога с присвити очи.
– Няма да отстъпя за това. Може да получиш ключа. Клетката принадлежи на Лушън. Веднъж ти ми даде възможност за избор – Лушън или ключа. Сега ти давам същия избор. Така е честно. Така е справедливо. И няма да отстъпя.
Той срещна пронизващия ù поглед намръщен. Тя не знаеше какво се върти в ума му. После той кимна, сякаш беше усетил безусловната ù решителност. Или може би през цялото време е знаел, че ще бъде така, но се е надявал на повече.
– Много добре.
– Тогава сделката е сключена. Животът на Лушън за ключа. – Тя поемаше ужасен риск, като се доверяваше на същество, което мразеше, и което вероятно мразеше нея. – Ако след това вземеш клетката от нас, безсмъртните по целия свят ще узнаят за безчестието ти. Повелителите на нощта ще се обърнат срещу теб и ще направят всичко по силите си, за да освободят гърците. Ще има война във време, когато ти търсиш единствено почит. Знам, че се смяташ за недосегаем и по-силен от обикновените безсмъртни воини, но знаеш ли? Бил си победен веднъж. Може да бъдеш победен отново.
Кронос замълча и вдигна ръце високо във въздуха. Секунда по-късно бяха в стаята на Лушън в Будапеща. Лушън лежеше в леглото. Аня виждаше как татуираните му гърди се повдигат и спадат. Беше гол и раните му бяха изчезнали. Кожата му беше здрава и загоряла и Аня усещаше демона, безопасно разположен в него.
Кронос стоеше до леглото.
Без да каже и дума, Аня се пренесе до мястото, където се криеха майка ù и баща ù – остров, близо до хавайския дом на Аня. Дисномия стоеше пред клетката и се мръщеше.
– Съжалявам, мамо, но все пак няма нужда да ми я пазиш.
Красивата Дисномия ахна при внезапната ù поява, а тъмната ù коса се люшна по раменете и. Тя се усмихна, когато видя, че е Аня.
– Здравей, скъпа.
– Знам какво мислиш. Две посещения в един ден, при положение, че се заклех да стоя далеч от вас, за да не ви намерят титаните, са прекалено много. Но все още си в безопасност, така че не се тревожи! – Аня целуна меката буза на майка си. – Поздрави татко от мен и ще ви посетя отново скоро. Обещавам – каза тя, грабна артефакта и отново се пренесе при Лушън.
Кронос стоеше точно там, където го беше оставила.
Аня постави Клетката на принудата до далечната стена. Трябваше да признае, че се изненада, когато Кронос просто вдигна вежда, вместо да се опита да вземе клетката.
– Аз спазих моята част от сделката – каза ù той.
Сега тя щеше да спази нейната. Аня внезапно се почувства нервна. Целуна спящия Лушън и се пренесе вътре в клетката.
– Готова съм – каза тя и стисна решетките.
Богът примигна към нея от изненада и объркване.
– Искаш да бъдеш заключена? Без Всеотварящия ключ няма да можеш да избягаш и всеки, който влезе в тази стая, ще може да те подчини на волята си.
– Знам. – Но по този начин, ако загуби спомените си за Лушън, когато ключът напусне тялото ù, няма да може да избяга от него, като нарани и двама им, заради връзката помежду им. Той щеше да има време да я спечели отново. – Но го обичам.
Кронос поклати глава в недоумение.
– Поразително. И неочаквано от такава като теб.
Тя се направи, че не чува „такава като теб“. Любовта ù към Лушън беше най-хубавото нещо в живота ù и тя щеше да направи всичко за него.