Смъртното проклятие им беше дар от гърците, след като Мадокс по невнимание беше убил Пандора. Колко ли по-лошо щеше да е наказанието на Титаните, ако Лушън убие техния цар?
На Лушън не му пукаше какво щяха да направят с него, но се страхуваше за приятелите си. Те вече бяха изтърпели повече мъчения, отколкото някой би трябвало да изтърпи за сто живота.
Но въпреки всичко произнесе:
– Не желая да извърша това деяние.
„Няма.“ Да унищожи красивата Аня, щеше да е проклятие само по себе си, подозираше той.
Не видя Кронос да се движи, но богът беше пред лицето му за един миг. Тези ярки неземни очи пронизваха Лушън като меч, докато ръката му се протягаше, а Косата се носеше пред врата на Рейес.
– Колкото и дълго да отнеме, войниче, каквото и да трябва да направиш, но ще ми донесеш нейното мъртво тяло. Ако не изпълниш заповедта ми, ти и тези, които обичаш, ще страдате.
Богът изчезна в заслепяваща синя светлина толкова бързо, колкото се беше появил и светът отново се задвижи, сякаш никога не беше спирал. Лушън не можеше да си поеме въздух. Едно леко движение на китката и Кронос можеше – щеше – да отреже главата на Рейес.
– Какво, по дяволите? – изръмжа Рейес и се огледа. – Къде отиде тя?
– Ей сега беше тук. – Парис се завъртя в кръг и огледа района, стиснал камата си.
„Ти и тези, които обичаш, ще страдате“, беше казал кралят. Не хвалба. Абсолютна истина. Лушън сви юмруци и преглътна надигналата се горчилка.
– Да се връщаме вътре и да се насладим на остатъка от вечерта! – успя да каже той. Трябваше му време да помисли.
– Хей, чакай малко! – започна Парис.
– Не – каза Лушън и поклати глава. – Няма повече да говорим за това.
Те го гледаха втренчено и в мълчание. Накрая всеки от тях кимна. Той не спомена посещението на бога, нито изчезването на Аня, докато крачеше покрай тях. Не спомена Кронос или Аня, докато влизаха в клуба. Не ги спомена и когато мъжете се пръснаха в различни посоки, въпреки че погледите им се задържаха на него озадачено.
Когато Рейес опита да мине покрай него, Лушън протегна ръка и го спря.
Рейес спря и го изгледа объркано.
Лушън посочи с брадичка към масата в дъното, която беше заемал преди. Рейес кимна разбиращо и двамата се отправиха към нея и седнаха.
– Изплюй камъчето! – каза Рейес, наведе се и се загледа към дансинга така небрежно, сякаш само обсъждаха времето.
– Ти проучваш Аня. Кого е убила, за да заслужи затвор? Защо го е убила?
Музиката пулсираше сякаш в подигравателен ритъм. Светлините играеха по бронзовата кожа на Рейес и в тъмните му като нощ очи. Той сви рамене.
– Свитъците, които прочетох, не споменаваха защо, само кого. Аяс.
– Помня го – Лушън никога не беше харесвал арогантното копеле. – Вероятно си го е заслужил.
– Когато го е убила, той е бил капитан на Безсмъртната стража. Предполагам, че Аня е причинила някакво бедствие, Аяс е трябвало да я арестува и са се сбили.
Лушън примигна от изненада. Самодоволният егоистичен Аяс е заел мястото му? Преди да отвори кутията на Пандора, Лушън беше капитан, пазител на мира и защитник на краля на боговете. Но след като демонът се беше приютил в него, той вече не беше подходящ и постът му беше отнет. После той и воините, които му бяха помогнали да открадне кутията, бяха пропъдени от небесата завинаги.
– Чудя се дали тя няма намерение да рани или убие теб – каза Рейес безцеремонно.
Вероятно, но тя беше имала възможност да го направи тази вечер и не се беше възползвала. Той щеше да го е заслужил, обаче. Нямаше никакво съмнение. Когато за първи път бяха дошли на земята, той и приятелите му бяха причинили мрак и унищожение, болка и нещастие. Не можеха да контролират демоните си и бяха убивали безразборно, унищожавайки домове и семейства, бяха докарвали глад и болести.
Докато се научи да сдържа своята по-заплашителна половина, вече беше твърде късно. Ловците вече се бяха вдигнали и бяха започнали да се бият с тях. По онова време той не ги обвиняваше, дори чувстваше, че заслужава техния гняв. После тези Ловци бяха убили Баден, пазителя на Подозрение и брат на Лушън по стечение на обстоятелствата. Загубата го беше опустошила и го беше разтърсила за цял живот.
Лушън беше разбрал, че причините на Ловците вече нямат значение и беше помогнал да избият виновните за смъртта на Баден. Но след това беше поискал мир. Сладък мир. Някои от воините обаче не бяха пожелали да се оттеглят. Те бяха решили да унищожат всички Ловци.