Затова Лушън и петима други воини се бяха преместили в Будапеща, където бяха живели без война стотици години. Преди няколко седмици останалите шестима Повелители бяха пристигнали в града по петите на Ловци, които бяха решени да изтрият Лушън и мъжете му от лицето на света веднъж завинаги. И кръвната вражда беше пламнала отново. Този път нямаше да има бягство. Той вече не искаше да бяга. Те нямаше да получат мир, докато Ловците не бъдеха унищожени напълно.
– Какво още научи за Аня? – попита той Рейес.
Воинът сви рамене.
– Както споменах отвън, тя е единствената дъщеря на Дисномия.
– Дисномия? – Лушън прокара два пръста по брадичката си. – Не я помня.
– Тя е богинята на Беззаконието и най-руганата безсмъртна сред гърците. Спала е с всеки мъж, независимо дали е женен или не. Никой дори не знае кой е бащата на Аня.
– И няма подозрения?
– Как би могло да има, когато майка ù е имала по няколко различни любовника всеки ден?
Мисълта за Аня, която следва стъпките на майка си и приема множество мъже в леглото си, разгневи Лушън. Той не искаше да я желае, но въпреки това копнееше за нея. Отчаяно. Искаше я. Наистина се беше опитал да ù устои. И щеше да успее, но после осъзна коя е и разбра, че е безсмъртна. Беше помислил: „Тя не може да умре. За разлика от смъртните, не може да ми бъда отнета, ако ù се отдам. Никога няма да се наложи да взема душата ù.“
Какъв глупак беше. Трябваше да се досети. Той беше Смърт. Всеки можеше да умре. Той и приятелите му. Бог или богиня. Лушън виждаше повече загуби за един ден, отколкото другите понасяха за цял живот.
– Изненада ме – каза Рейес, – че такава жена може да създаде дъщеря, която толкова прилича на ангел. Трудно е да повярвам, че красивата Аня всъщност е порочна.
Нейната усмивка наистина беше греховна. Възхитително греховна. Но жената, която беше държал в обятията си, не изглеждаше зла. Сладка – да. Забавна – напълно. Шокиращо уязвима и изпълнена с желание да го има.
Защо го беше целунала? Той отново се зачуди. Въпросът и липсата на отговор го тормозеха. Защо дори беше танцувала с него? С него? Беше ли искала нещо от него? Или той беше само предизвикателство за нея? Някого, когото да прелъсти и пороби, а после да изостави заради някой по-привлекателен и да се смее на наивността на грозния мъж през цялото време?
Кръвта на Лушън се смрази от тази идея. „Не мисли така! Само ще се измъчваш.“ Тогава какво трябваше да мисли? За смъртта ù? Богове, той не беше сигурен, че може да го направи.
Той ù дължеше услуга, защото тя му беше помогнала преди няколко седмици. Как можеше да убие жена, на която беше задължен? Как би могъл да убие жена, която беше целувал? Отново? Той стисна коленете си, като се опита да усмири внезапния приток на мрак, който течеше през него.
– Какво още знаеш за нея? Със сигурност има още нещо.
Рейес отново сви рамене нехайно.
– Аня е прокълната по някакъв начин, но няма и намек за това какво е проклятието ù.
Прокълната? Откритието го шокира и ядоса. Дали тя страдаше заради това? И защо се интересуваше толкова?
– Някъде споменава ли се кой е отговорен за проклятието?
– Темида, богинята на Правосъдието. Тя е Титан, но е предала своите, за да помогне на гърците, когато те претендираха за небесния трон.
Лушън си спомни богинята, но образът в главата му беше замъглен. Висока, тъмнокоса и стройна. Аристократично лице и ръце с фини кости, които пърхаха, докато говореше. В някои дни беше нежна, в други непоносимо сурова.
– Какво си спомняш за Темида?
– Само че беше жена на Тартар – пазача на затвора.
Лушън се намръщи.
– Вероятно е прокълнала Аня, за да я накаже за това, че е наранила Тартар, за да избяга?
Рейес поклати глава.
– Ако датировката на свитъците е вярна, проклятието е дошло преди затварянето на Аня. – Той цъкна с език. – Може би Аня е точно като майка си. Може би е спала с Тартар и е вбесила богинята. Нали затова повечето жени желаят зло на другите жени?
Подозрението не допадна на Лушън. Той потри с ръка лицето си. Белезите бяха толкова грапави, че ожулиха дланта му. „Дали са одраскали Аня?“ – внезапно се зачуди той. Под увредената тъкан бузите му се сгорещиха от унижение. Тя вероятно беше свикнала на гладко съвършенство у мъжете си и щеше да го запомни като грозния воин, който беше възпалил красивата ù кожа.
Рейес прокара пръст по една от празните чаши, поставени върху масата.
– Не ми харесва, че сме ù задължени. Не ми харесва, че тя дойде в клуба. Както казах по-рано, Аня оставя следа от разрушение и хаос навсякъде, където отиде.