– Какво така да се каже купи тя?
– Зззащо искате да знаете? Да не сте ченге или нещо такова? Бивш съпруг?
Лушън стисна език. „Спокойно! Остани спокоен!“ Спря очите си на пребледняващия младеж, и го погледна втренчено. Миризмата на рози започна да се носи от него и да изпълва въздуха.
Денис отново преглътна, но очите му започнаха да се изцъклят.
– Зададох ти въпрос – каза тихо Лушън, – а сега искам отговор. Какво купи жената?
– Три близалки с вкус на ягоди и сметана – прозвуча като в транс отговорът. – Но тя не ги купи. Просто ги взе и си излезе. Не се опитах да я спра, кълна се.
– Покажи ми близалките!
Хората започнаха да се оплакват и да мърморят в протест срещу забавянето, но Лушън ги изгледа свирепо и те замлъкнаха. Денис остави касата и го отведе до щанда с бонбоните. Посочи полупразна кутия с близалки.
Лушън сложи в джоба си две, без да си позволи да ги подуши, както толкова силно искаше, и извади няколко банкноти. Грешна валута, но да даде на момчето нещо, беше по-добре, отколкото нищо.
– Колко ти дължа?
– От мен са. – Денис протегна ръка в престорен израз на приятелство.
Лушън искаше да накара момчето да вземе парите, но не искаше да привлича повече вниманието на всички тук. Накрая пъхна банкнотите обратно в джоба си.
– Върни се на касата! – каза той, после се извъртя, за да огледа бавно останалата част от магазина. На духовно ниво имаше милиони и милиони цветове. Да ги сортира, беше досадно, но никой не се осмели да го притесни и той най-накрая успя да отдели уникалната есенция на Аня.
Кръвта му се сгорещи.
Всичко в нея, дори незначителната мъгла, която тя оставяше след себе си, го зовеше, привличаше го. И ако не внимаваше, тя щеше да го плени. Беше толкова... обаятелна. Красива загадка.
Лушън напусна магазина и се върна в изоставената уличка, където отново се дематериализира в духовния свят. Пренесе се до следващото местоположение на Аня...
И я намери в парк. Най-после.
Докато я гледаше, острата болка отново сряза гърдите му и внезапно му стана трудно да диша.
В момента Аня изглеждаше спокойна, изобщо не приличаше на изкусителката в клуба. Седеше на една люлка и слънцето я къпеше в златен ореол. Люлееше се леко напред и назад.
Изглеждаше унесена в мисли. Беше облегнала глава на веригата, която държеше люлката за лоста. Копринената сребриста коса падаше по ръцете ù и галеше палавото ù лице на всеки няколко секунди.
Лушън беше поразен от почти неумолимия порив да я вземе в ръцете си и просто да я държи.
Дали някоя жена е изглеждала някога толкова уязвима? Дали някоя жена е изглеждала толкова самотна? Аня ближеше една от близалките, които беше откраднала. Розовият връх на езика ù се стрелна навън, обикаляйки розовата близалка. Членът му се втвърди при гледката. „Не. Никакви такива!“ Но заповедта не можа да намали желанието му.
Колкото и време да отнеме, каквото и да трябва да направиш, но ми донеси тялото ù! – беше казал Кронос. – Или ти и всички, които обичаш, ще страдате...
Лушън усети искра на гняв да минава през него, но бързо се успокои. Без гняв. Без емоции. Той беше Смърт. Точно сега нямаше друга цел. Емоциите само щяха да го затруднят.
Колкото и време да отнеме... Гласът на Кронос отново отекна в ума му.
За миг, само за миг, Лушън се забавлява с възможността тази задача да му отнеме много време. Цяла вечност. „Знаеш какво става, когато се колебаеш. Този, който е предопределен да умре, страда от много по-лоша съдба, отколкото първоначално е предвидено. Направи го! Приятелите ти също ще страдат от много по-лоша съдба.“
Лушън се материализира и решително пристъпи напред. Под ботушите му изскърца чакъл и Аня повдигна рязко главата си. Погледите им моментално се срещнаха. Кристалните ù очи се разшириха, изпълнени с толкова наситена страст и с такъв копнеж, че сякаш го призоваваха.
Отвори уста от огромна изненада и шок, когато скочи на крака.
– Лушън!
Сладостта на гласа ù се смеси с аромата на ягоди и сметана, който излъчваше. Тялото му се напрегна, а решителността му отслабна. Отново. „Остани силен, проклет да си!“
Без да осъзнава в каква опасност се намира, тя остана на място, все още взирайки се в него през гъстия щит на миглите си.
– Как ме намери?
– Винаги ще бъда в състояние да те намирам – предупреди той, отговаряйки ù половинчато.
Тя го огледа така страстно, че Лушън помисли, че може би мислено съблича дрехите му. Жените просто не го гледаха така. Вече не. А това, че тя го правеше... Той трудно се сдържаше да бъде на разстояние от нея и да контролира реакциите си. Ставаше все по-твърд с всяка изминала секунда.