Тя копнееше за повече.
„Може би е време да посетя терапевт.“
– Сигурен съм, че знаеш колко добре целувам. – В думите му имаше следа от горчивина.
– От устата ти звучи така, сякаш е престъпление.
– Такова е.
Аня присви очи. Беше жива от дълго време. Не беше живяла напълно невинно, но не беше живяла и безразборно. Защо да го прави, дори преди да бъде прокълната, когато познаваше болката, лесно е да ù бъде лепнат етикет.
Но като всички останали, Аня жадуваше за възхищение и привързаност. Харесваше ù как я гледат мъжете и често беше лежала будна в леглото и беше мечтала за сексуалната връзка, която никога не можеше да си позволи.
– Можем да го направим лесно, Аня.
– Какво? Да се целунем отново?
Той преглътна горчиво.
– Да се погрижим за смъртта ти.
„Не му показвай реакция!“ Един добър воин винаги използваше емоциите на противника срещу него, а Лушън беше адски добър воин. Както и тя.
– Кажи ми пак защо искаш да ме убиеш, сладкишче! Забравих.
Един мускул заигра под окото му.
– Казах ти. Аз не искам да те убия, но боговете ми заповядаха да го направя.
– Всички богове или един конкретно? – попита тя, въпреки че вече знаеше отговора.
– Един. Кронос.
– Копелето – каза тя. „Надявам се да слушаш, алчен страхливец!“
Лушън се присви, доказвайки, че наистина се бои от гнева на бога. И трябваше. Кронос очевидно беше отсъствал от училище в деня, когато е била обяснявана темата за милостта.
В мига, в който Титанът се беше освободил от небесния си затвор, бързо и брутално беше покорил гърците и беше затворил оцелелите. Тогава Аня се беше върнала на небесата и беше освободила неколцина. Пак тогава той я беше хванал и отново я беше заключил, като настояваше за най-голямото ù съкровище в замяна на свободата ù. Преди да може да я накаже за отказа ù, тя беше избягала. Една точка за отбора „Аня“. Скоро след това я беше открил за втори път и я беше заплашил с Повелителите. Сега тя и Лушън бяха готови да скочат един срещу друг. Една точка за отбора „Кронос“.
– Сигурен ли си, че искаш да се подчиниш на тази гадост?
Погледът на Лушън срещна нейния, плени го и наруши решителността му.
– Трябва. И нищо, което кажеш, не може да ме отклони от целта ми.
Тя вдигна вежда, стараейки се да изглежда уверена.
– Искаш ли да се обзаложим?
– Не. Това само ще ти даде фалшива надежда. – Нежен бриз повя между тях и кичури от тъмната му коса паднаха върху лицето му. Той ги постави зад ушите си, за да не позволи нищо да закрие невидимата връзка между тях.
С това движение тъмните му вежди, силният нос и издяланите му белязани скули станаха по-видни. Но тя продължаваше да го гледа в очите. Кафявият му ирис сякаш я приковаваше, докато синият се въртеше и я притегляше все по-дълбоко и по-дълбоко в свят, където само той съществуваше.
Подчини ми се! Предай се!
Думите шептяха в ума ù.
Аня стисна зъби и тялото ù се напрегна. Тя знаеше, знаеше какво се опитва да направи той. Да я приспи с чувство за сигурност и да я принуди доброволно да приеме смъртоносния му удар.
По дяволите, не. Не и тя. Ако имаше умение, което беше развила през вековете, след като беше прокълната, това беше изкуството да устоява на мъже. Тя поклати глава и се освободи от чувствената му хватка. „Виж това!“
„Не му показвай реакция!“ – напомни си тя. Преместù погледа си към масивната му гръд и обмислù какво да правиш, като през цялото време смучù любимата си ягодова близалка.
– Дължиш ми услуга, Цветенце. И аз си я искам. Ти няма да ме убиеш.
Последва мъчително мълчание, после:
– Знаеш, че трябва. – Той се вцепени, сякаш се опитваше да засили решителността си. – Искай да го направя безболезнено! Това мога. Искай да те целуна, преди да взема душата ти. Това също мога.
– Съжалявам, кукличке. Мисля, че ще се придържам към желанието да не ме убиваш. И да ти напомня, преди няколко седмици ти казах, че ще те убия, ако ти се опиташ да не изпълниш обещаното.
Още едно мълчание, този път по-тежко и по-дълго. Той зарови ръка в косата си. По лицето му се четеше агония.
– Защо Кронос те иска мъртва?
– Ти вече отговори на този въпрос. Твърде дива съм. – Тя седна отново на люлката и плъзна скришом ръка надолу по крака си. Бръкна в ботуша и обви пръсти около дръжката на една от камите. Този мъж можеше да я възбуди лудо, независимо от мисията, която имаше, но тя нямаше да се предаде, без да се отбранява.