– Не вярвам, че това е единствената причина – възрази Лушън.
– Може би се е опитал да ме сваля и аз съм му се изсмяла. – Лъжа. Тя отказваше да признае истината, затова лъжата трябваше да свърши работа.
Най-после някаква емоция се изписа на лицето на Лушън. Аня не можеше да отгатне каква. Знаеше само, че тя го прави твърд и непреклонен.
– Може би е бил твой любовник, а ти си го отхвърлила. Може би си предпочела друг пред него. Може би целенасочено си го възбудила и си го зарязала, карайки го да се чувства като глупак.
Очите ù отново се присвиха и се фокусираха върху него с остра като бръснач напрегнатост. Тя скочи на крака, криейки ножа зад гърба си.
– Беше много грубо от твоя страна да кажеш нещо подобно. Сякаш ще се принизя толкова, че да си играя с мъж, към когото нямам интерес.
Лушън промълви нещо, което звучеше много като:
– Ти изигра мен.
Веждите на Аня се свиха, когато гневът ù се разгоря.
– Вярвай в каквото искаш, но нямаш причина да се чувстваш обиден!
– Ти си Анархия. Съмнявам се да се тревожиш за чувствата на другите.
– Ти не знаеш нищо за мен – сопна се тя.
– Знам, че танцуваш така, сякаш правиш секс, и знам, че ароматът ти омайва всеки мъж.
Проклет да е! Дори само думите му я възбудиха. Съчетани с неговия дрезгав, плътен глас и тя забрави за гнева си, внезапно готова да се хвърли право в обятията му. Вместо да признае това, тя каза:
– Поправям се. Ти не си груб. Ти си жесток. – Какво говореше за нея това, че сега го намираше за още по-привлекателен?
– Независимо от това, е вярно. – Главата му се килна настрана, сякаш изучаваше Аня. Отново беше надянал маската, лишена от емоции, но около него имаше нажежена до бяло аура. – Винаги ли си толкова свободна в привързаността си?
В тона му нямаше порицание, но коментарът я разтревожи. Можеше да си спомни няколко богове, които задаваха на майка ù същия въпрос, точно както можеше да си спомни искрата на болка в очите ù всеки път, когато някой любовник намекнеше, че не е достатъчно добра за него. Лушън щеше да плати за това.
Аня прокара език по кръглия връх на близалката, наслаждавайки се на плодовия вкус с престорено безразличие. Междувременно пръстите ù се свиха около дръжката на камата и ноктите се забиха дълбоко в кожата ù.
– И какво, ако съм? – каза тя най-после. – Повечето мъже лесно сменят привързаността си и получават похвали за това. Смятани са за сексуални богове.
Той пренебрегна коментара ù. Повелителите бяха добри в това, очевидно.
– Преди да... – Той стисна устни и поклати глава. Сигурно беше размислил какво да ù каже, защото не довърши изречението. – Обясни ми нещо! – И сякаш разбрал, че няма да получи иначе отговор от нея, добави: – Моля те!
Тя изпърха с клепачи към него кокетно.
– Всичко за теб, кнедличке.
– Кажи ми истината! Защо ме целуна? Можеше да имаш Парис, Рейес, Гидиън или всеки от другите. Те нямаше да възразят. Те щяха да те искат.
Първо... бррр! „Те щяха да те искат“ – присмя се тя вътрешно. За разлика от него, който никога нямаше да я поиска. Тя не беше кучешка храна, по дяволите. Второ – защо той не можеше да приеме, че тя просто желае него и никой друг?
Може би беше за добро, че той смяташе страстта ù за фалшива, реши тя. Гордостта ù поне беше спасена, след като тя не означаваше нищо за него и той не я искаше. Задник.
– Може да съм знаела, че Крони-Уони ще ти каже да ме убиеш и да съм се надявала да напълня главата ти с ласкателства като кифла с масло, за да не се изкушиш да го направиш. – Така. Как му изглеждаше това?
Разбиране озари грубите му диви черти.
– Нещо най-после има смисъл – каза той с едва доловима следа от разочарование.
Или разочарованието му беше самозалъгване от нейна страна? Този мъж трябваше да я убие все пак. Едва ли можеше да изпитва такива нежни емоции.
Подчини ми се!
А, мамка му! Тя погледна към него и отново беше пленена. Синьото му око все още се вихреше, а кафявото беше толкова наситено и дълбоко, че тя с готовност би се удавила в него. Побиха я тръпки.
Не, не, не! Тя оголи зъби към него и откъсна поглед. „Нарани го, за да го забавиш, после се омитай от тук!“ Ето това беше мисъл, която тя нямаше нищо против да послуша. Той беше безсмъртен, щеше да се излекува.
Но да горят всички в пламъците на ада, тя не беше готова да го остави. Не беше говорила с никого от седмици. Беше твърде заета да го преследва и наблюдава. Да го желае.
„Няма значение какво искаш. Нападни го сега, преди той да те нападне!“
– Последен шанс да ми върнеш услугата, която ми дължиш, като ме предпазиш от Кронос – каза му тя.