– Съжалявам.
– Добре тогава – каза тя с най-сладострастния си тон, – нека започнем купона! – Тя облиза близалката и премести тежестта си върху левия крак, а полата ù се дръпна нагоре, привличайки погледа му към голата ù кожа, както се беше надявала.
В очите му проблясна едва забележимо желание, което той не можа да скрие. „Твърде късно.“ Тя хвърли камата.
Сребристият метал полетя и се заби в сърцето му, преди той дори да предположи намеренията ù.
Тялото му се сгърчи и очите му се разшириха.
– Ти ме намушка! – каза той невярващо. Лицето му се сгърчи в гримаса, когато Лушън издърпа окървавената кама и разтри раната с длан, после погледна надолу към напоените си с кръв пръсти. Гняв изкриви чертите на лицето му.
– Чувствай се свободен да задържиш камата като сувенир! – Тя му прати въздушна целувка и се пренесе върху ледена скала в Арктика. Знаеше, че той ще я последва, и искаше да му причини страдание. Леден вятър моментално се заби в нея и прониза тялото ù през тънките дрехи, които носеше. През кожа, през мускули, чак до костите.
Зъбите ù затракаха.
Наоколо се виждаха бели мечки. Водата се въртеше и разбиваше в ледените брегове. Черна нощ обгръщаше всичко и единствената светлина идваше от златните лунни лъчи, отразени от ледниците.
Ако беше смъртна, щеше да замръзне и да умре за секунди. Но Аня беше богиня и само се чувстваше отвратително.
– Струва си, обаче – каза тя, а дъхът ù излезе като гъста мъгла пред лицето ù. Ако тя се чувстваше отвратително, колко по-лошо щеше да бъде за ранения Лушън, когато...
Той се материализира пред нея толкова ясно, сякаш слънцето грееше.
Беше намръщен, а съвършените му бели зъби бяха оголени. Беше махнал тениската си и се виждаше мускулестия му стомах. Лушън нямаше окосмяване по гърдите, нямаше дори пътечка към слабините, каквато имаха повечето мъже. Кожата му беше с цвят на захаросан мед, гладка от едната страна като кадифе върху стомана и назъбена и белязана от другата. И двете страни бяха толкова апетитни, че ù се прииска да плъзне език по тях.
Зърната му бяха малки, кафяви и твърди като върхове на стрели. Сигурно щяха да са възхитителни под езика ù. Гърдите му бяха опръскани с кръв, а дълга рана обезобразяваше кожата точно над сърцето му. Тъканта вече беше започнала да се възстановява.
Видът му на окървавен в битка, ядосан, но готов за още стълкновения воин, я възбуди. Коленете ù отново глупаво омекнаха. „Ти мразиш слабостта.“ Но проклятие, беше хубаво. Винаги ли щеше да има такъв ефект върху нея?
„Глупаво момиче.“
Когато вятърът го блъсна, тя знаеше, че той се чувства доста окаяно, защото кръвта и кислородът замръзваха в него.
– Аня – изръмжа той.
– Хубаво е да те видя отново, Цветенце. – Тя не загуби повече време. С цялата си сила го бутна във водата.
Той можеше да я сграбчи, за да не падне, но не го направи. Остави се да се катурне назад, вместо да я вземе с него. Колко... мило. Копеле! Нямаше право да е мил сега.
Той изпъшка, когато падна във водата. Звукът беше смесица от ярост, шок и ледено мъчение. Няколко капки опръскаха бедрото на Аня и тя изпищя от студа.
– Аня – извика той, когато изскочи на повърхността.
– Не ми благодари за банята! Най-малкото, което можех да направя за теб, след като окървавих гърдите ти, беше да ти помогна да почистиш кашата. Доскоро!
– Не тръгвай! – каза той. – Моля те!
Тя не можа да се пребори.
– Защо?
Вместо да се пренесе на скалата, той загреба водата и се взря кръвнишки в Аня.
– Недей да ме ядосваш. – Един облак се премести и от коприненото черно небе право върху Лушън се изляха по-плътни златни лъчи.
– Или какво? Ще се превърнеш в огромен зелен звяр? Не искам да те разочаровам, Цветенце, но това форсира двигателя ми. Приятно размразяване! – Тя се засмя, показа му среден пръст и се пренесе на любимия си частен плаж в Хавай.
Моментално я обгърнаха топлина и слънчева светлина и стопиха ледената кора, която покриваше кожата ù. Обикновено, когато идваше тук, тя се събличаше и се излежаваше на пясъка, потопена в спокойствието. Понякога се барикадираше в къщата на петстотин метра по-нагоре, заобиколена от извисяващи се палми, където просто се отпускаше и гледаше филми.
Този път остана на плажа и задържа дрехите си. Пусна близалката и извади две други ками от ботушите си. Държеше ги отстрани и чакаше.
Намръщен и треперещ, Лушън навлезе в полезрението ù миг по-късно. Устните му бяха посинели и стиснати на черта от гняв. Косата му беше замръзнала около главата, а кожата му блестеше от кристализирала влага.