– Благодаря. За плажа – каза той през тракащи зъби.
– Как, по дяволите, ме следваш? – настоя тя. Вирна брадичка и отвърна на убийствения му поглед със същото.
Най-после, по някаква незнайна причина, той благоволи да отговори.
– Ти оставяш следи от енергия навсякъде, където отидеш. Аз просто ги следвам. Ако не се беше разкрила в клуба, никога нямаше да мога да те намеря.
Супер. Сега никога нямаше да може да се отърве от него. Заради глупавите пориви, които я накараха да танцува с него. Трябваше да остане в сенките. „Сигурно приличам повече на майка ми, отколкото мислех.“
– Няма да те улесня – каза му тя.
Част от гнева му се стопи и устните му трепнаха в мигновена усмивка.
– Подозирах.
Как смееше да показва неустоимо чувство за хумор сега, да смекчи чертите на лицето си и да излъчва още сексапил! Къде беше тази веселост вчера или предишния ден?
– Казах ти веднъж, но ще го повторя – каза той. – Не искам да те убия.
– О, да! – Тя поклати глава, а светлата ù коса танцуваше по раменете ù. – Значи всичко е наред? Давай, убий ме! – Всяка дума беше наситена със сарказъм.
– Аня!
– Мълчи! С теб съм била единствено мила. Помогнах на теб и на приятелите ти, а ти ми се отблагодаряваш така?
Под окото му заигра мускул. Може би беше улучила нерв?
– Щях да променя обстоятелствата, ако можех. Щях...
– Имаш избор. Можеш да си тръгнеш.
– Не мога.
– Все едно, Цветенце. Нека приключваме с това, става ли? Всички тези приказки ми докарват главоболие.
Веждите му се извиха.
– Значи ще ми позволиш да взема душата ти?
– По дяволите, не. Съвсем ясно заявих, че ще се бия с теб до смърт. Твоята, в случай че ти трябват още разяснения. Тук и сега. Убивала съм безсмъртен преди. Няма да е трудно да го направя отново.
– Да. Рейес спомена Аяс. – Лушън не направи никакво движение към нея. – Защо го уби?
Тя небрежно сви едното си рамо. Но вътрешно изобщо не беше спокойна. Споменът за сблъсъка ù с Аяс не беше красив. Какво можеше да е, какво можеше да стане... Тези въпроси все още я измъчваха понякога.
– Той искаше да ме чука, а аз не го исках. Той реши да го направи въпреки това и реших, че ще изглежда добре с дупка в гърдите.
Лушън стисна зъби.
– Надявам се, че си му причинила болка.
Очите ù се разшириха. Добре, върни малко назад! Един безсмъртен, при това капитан на Стражата, беше доволен, че тя е убила елитен воин? За първи път се случваше. Знанието се вплете в нея, въздействайки дълбоко на всичко, до което се докоснеше. Най-после някой и при това буквално непознат, заемаше нейната страна.
– Не те интересува – успя едва да промълви.
Ръката на Лушън се сви в юмрук. Защо? Нямаше значение. Тя беше горда със себе си, че не се взира в тези неземни очи като болно от любов кутре.
– Не е трябвало да стане така – каза той с равен, безучастен тон.
– Вече го каза. Но ето ти новина! Няма да се преклоня и да търпя нещо подобно само защото начело на парада вече има нови богове, които не харесват начина, по който действам. Няма да се преклоня и да търпя нещо подобно само защото големият шеф е алчен и иска да открадне от мен.
Погледът на Лушън се изостри.
– Какво се надява да открадне той?
Аня нацупи устни. Проклета да е заради излишното бърборене! Разбира се, Лушън трябваше да се хване за тази последна част от речта ù.
– Не ме слушай! Бълвам всякакви глупости, когато съм уплашена. Помниш ли, че ти казах колко обичам да лъжа?
– Ти не си уплашена от мен или от нещо друго, мога да се обзаложа. И се съмнявам, че този път излъга. – Той не ù даде възможност да отговори. – Значи не си отхвърлила Кронос, нито си му изневерила?
– Има ли значение? – Тя усука края на един кичур коса така, че върхът на камата ù да блесне на слънцето. – Това променя ли по някакъв начин намерението ти да ме убиеш?
– Не.
– Тогава не виждам причина да отговарям. – Ако той не иска да отстъпи и сантиметър и тя нямаше да го направи.
Лушън прокара длан през лицето си. Внезапно изглеждаше крайно изтощен.
– Мога да ти дам един ден, вероятно, за да се сбогуваш с тези, които обичаш.
– О, това е толкова мило – каза тя ледено. Сарказмът ù не удържа дълго обаче. Късият списък с любими хора се превъртя в ума ù и разпали болка в гърдите ù. Майка ù. Баща ù. Уилям – единственият ù приятел. Ако Лушън успееше да я победи, най-вероятно нямаше да знаят какво е станало с нея. Можеше да я търсят, да се тревожат. – Предлагаш ли същата любезност на всички свои жертви?
„Не мисли така! Ти не си и няма да бъдеш жертва.“