– Не.
– Значи аз просто съм късметлийка?
Сочните му устни отново се свиха от неудоволствие. Независимо колко белязани бяха бузите му, нищо не можеше да намали красотата на тези устни. Може би защото тя знаеше колко са меки наистина. Може би защото я бяха белязали до дъното на душата ù и тя щеше винаги да носи техния отпечатък.
– Да – каза той най-накрая.
– Ще отхвърля толкова щедрото ти предложение, любовнико. Мисля, че просто бих предпочела да те убия сега, вместо да чакам. Твоето присъствие наистина започва да ме обижда.
Той се скова и ако беше някой друг, а не (почти) лишения от емоции воин, когото тя знаеше, че е, щеше да си помисли, че го е обидила.
– Кой е груб сега? – попита той равнодушно.
Той да не смяташе, че тя говори за белезите му? Глупчо. Но ако му отговореше, това щеше да отвори тема за обсъждане, затова тя каза:
– Как ще го направим, а? – Тя подхвърли ножовете си, хвана дръжките и ги завъртя в ръцете си.
Той се намръщи примирено към нея, сякаш всичко друго на този свят беше за предпочитане пред този неизбежен конфликт.
– Само помни! Ти избра това. Не аз.
– Ти ме последва, захарче. Ти го избра.
Тя едва беше довършила изречението, когато той се материализира на пет сантиметра от лицето ù. Носовете им почти се допираха. Аня ахна и пое дълбоко от розовия аромат. Лушън изби един от ножовете от ръката ù после бързо се премести, за да вземе другия.
Първото движение я хвана неподготвена, но за второто вече беше готова. Тя се пренесе на няколко стъпки зад него и удари главата му със силен, насочен нагоре ритник. Не знаеше защо не го намушка в гърба.
Лушън се препъна напред, възстанови равновесието си и се обърна към нея с присвити очи.
– Виждала съм те да убиваш – каза тя, като се опитваше да не изглежда впечатлена. – Познавам движенията ти. Няма да е лесно да ме убиеш. – Тя отново се пренесе зад него, но той вече беше разгадал триковете ù, завъртя се и стегна с една ръка талията ù в мига, в който тя се материализира и най-после изби и другия нож от ръката ù.
Аня едва не изстена от удоволствието отново да е в прегръдката му. Насилието някак само усилваше възбудата ù. Тя се задържа доста по-дълго, отколкото трябваше, наслаждавайки се на неговата... ерекция? О, бебче, да! Значи и на него му харесваше да се боричкат? Интересно. Ободряващо. И абсолютно възхитително.
– Колко е силен малкият ми Лушън! Почти съжалявам, че трябва да се бия гадно – добави тя, точно преди да забие коляно между краката му.
Той се преви на две с вой.
Тя се изкикоти, когато се пренесе на няколко стъпки.
– Лошата, непослушна Аня щеше да е много по-мила с тази част от анатомията ти, ако беше дошъл при нея по други причини.
– За последен път повтарям, жено, аз не искам да те убия – изръмжа той. – Принуден съм.
Тя се загледа към ноктите си и се прозя.
– Ще се биеш ли, или не? Става ми скучно. О, чакай! Винаги ли си толкова слаб?
Може би не трябваше да го дразни. Който си играе с огъня, се пари. Миг по-късно Лушън беше пред нея, срита глезените ù и я бутна на земята. Тя удари гърба си и остана замаяна и без въздух.
Той я притисна с тежестта си. Ръцете ù бяха свободни, затова тя сви юмрук и го заби в носа му. Главата му отскочи настрани, когато хрущялът се счупи и рукна кръв. Но хрущялът се възстанови за секунда и кръвта спря.
Той я изгледа свирепо.
– Бий се като момиче, за боговете! – каза той задъхано, докато се бореше да хване китките ù. После успя да ги хване.
Беше я хванал толкова лесно. Аяс я беше държал по този начин, но само за миг. Аня бързо беше успяла да го отхвърли. Не можеше да отхвърли Лушън, независимо колко силно опитваше. Но все пак не беше изпълнена със същото чувство на убийствена ярост. Беше възбудена.
– Нараняваш ме – излъга тя.
Той направи грешката да пусне китките ù. Тя отново го удари, този път в окото. Костта изпука от удара. Окото се поду и тя се засмя. Посиня и тя се засмя още по-силно. Оздравя и тя се нацупи.
– Няма да се пренесеш – каза той дрезгаво. Погледът му дълбаеше в нея, а ароматът на свежи рози замъгляваше ума ù, носеше ù спокойствие и я принуждаваше да остане там, където е, и да не се бори повече с него.
Тя се отпусна и облиза устни. И двамата можеха да играят тази игра на прелъстяване. Не защото беше забавно, увери се тя.
– Не, няма да се пренеса. Твърде заета съм да си представям бедрата си обвити около кръста ти.
Зениците му се разшириха и той изстена.
– Престани! Заповядвам ти.
– Да спра с какво? – попита тя.
– Престани да говориш такива неща! И спри да ме гледаш така!