– Не. Не мога.
Той не се поколеба с отговора и това я вбеси. Можеше най-малкото да му отнеме няколко минути, за да помисли. Копеле. Тя се намръщи.
– Давам ти последен шанс да се съгласиш. Ще сме наравно.
– Съжалявам. Отново трябва да откажа.
Добре. Това означаваше, че има само един начин да спрат тази лудост.
Тя най-после се пренесе до ножовете си. Пренесе се до него. Очите му се разшириха от изненада, когато тя се материализира пред него. Удари го с дръжката на единия в гърлото и докато той се бореше да си поеме въздух, заби другата дръжка в слепоочието му, за да го повали в безсъзнание.
„Контакт.“
Само че той не изпадна в безсъзнание. Падна на колене със стон. Нямаше значение. И в двата случая изходът беше същият. Разочарована, че беше се стигнало до това, тя извъртя камите в дланите си така, че острите върхове сочеха право към него.
Ръцете ù трепереха, докато се взираше във върха на главата му. Всичко в нея крещеше да не го прави, но тя все пак извъртя остриетата в ножици. Имаше едва няколко начина да бъде убит безсмъртен завинаги и обезглавяването беше един от тях. „Направи го... няма друг начин...“ Вече беше поставила остриетата на врата му и трябваше само да събере китки. „Направи го, преди да се е пренесъл!“
О, богове! О, богове! Тя го направи. Направи движението, за да го среже. Но вместо плът, оръжията ù срещнаха само въздух.
Той се беше пренесъл.
Разочарование и въодушевление се бореха за превъзходство. Преди да има време да реагира, силни като менгеме пръсти се забиха в раменете ù и я завъртяха. Изгарящи устни се залепиха за нейните, разтвориха устата ù и откраднаха дъха ù.
Езикът на Лушън се плъзна към нейния в нагорещена до бяло целувка, която щеше да я преследва будна и на сън в следващите хиляда години. Жива или мъртва. Беше блаженство и агония. Беше рай и ад. Ароматът му я заливаше, силата и горещината му я караха да копнее за още.
– Лушън – тя ахна, изстена и посегна към него, изпускайки оръжията си в бързината да усети кожата му под дланите си.
– Без повече думи! Целуни ме като преди!
Неговата страст я възбуди още повече. Очевидно да танцува за него и да му се хвърля на врата не беше достатъчно. Очевидно трябваше почти да извърши убийство, за да го възбуди достатъчно, че да я нападне.
Ръцете му обвиха кръста ù и я долепиха до горещото му тяло. Възбуденият му пенис се отри във влажната точка между бедрата ù и двамата изстенаха в екстаз.
Тя искаше да скочи въху него и да го погълне целия. Задоволи се да стисне косата му и да наклони главата му, за да задълбочи целувката. Тя подозираше, че той го прави, за да отвлече вниманието ù, но той не посегна към врата ù. Просто продължаваше да я целува, сякаш не можеше да спре.
Зърната ù бяха толкова твърди, че вероятно бяха остри като ножовете ù, които тя изрита настрани заедно с последните остатъци от здрав разум.
– Лушън – каза тя и изстена. Искаше той да махне корсета ù. Да усети кожата му до своята. Отчаяно искаше да го почувства. Беше толкова тъпо да му позволи да докосва голата ù кожа, но в този момент тя го искаше повече, отколкото искаше свободата си. – Лушън, корсетът ми.
Този път гласът ù изглежда го изтръгна от магията, в чийто плен беше. Той се дръпна от нея. Загубила опората на ръцете му, тя едва не падна по лице така, както беше паднал той преди малко.
– Какво правиш? – попита тя, докато се изправяше.
– Не мога да съм разумен сега. – Дишаше тежко, докато отстъпваше назад. – Трябва да се махна от теб.
В очите му имаше гневен блясък – блясък, който беше мрачен и жесток и крайно заплашителен. По гръбнака ù мина тръпка от страх. Страх и дори още по-силна възбуда.
„Какво ми има?“
Беше я предупредил да не го ядосва никога, защото иначе биха се случили лоши неща. Е, беше казал истината. Някак си го беше разгневила и той беше спрял да я целува. Нямаше нищо по-лошо от това.
– Ще ме оставиш така? Без да стигна поне до един оргазъм?
Опа... Тя искаше да прозвучи насмешливо. Вместо това изглеждаше, че хленчи, че е изпаднала в крайна потребност и че е останала незадоволена.
Блясъкът в очите му стана още по-мрачен.
– Ще се видим отново, Аня. Скоро.
С това злокобно обещание той изчезна.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Лушън беше в недоумение, докато придружаваше три човешки души до рая по-късно тази нощ. Все още беше в недоумение, когато перлените порти се отвориха широко и разкриха златни улици и украсени със скъпоценни камъни извити стълбове на фенери, които висяха като диамантени облаци. Облечени в бяло ангели бяха подредени отстрани и пееха мелодично приветствие, а белите им покрити с пера крила се носеха грациозно зад тях.