Щом душите преминаха прага на рая, портите се затвориха и той остана отвън, където имаше единствено тишина.
Той все още беше в недоумение.
Обичайно красотата и мирът, които срещаше тук, го изпълваха със завист и възмущение, защото той никога нямаше да влезе вътре. Тази вечер не му пукаше. Аня заемаше всяка негова мисъл. Той не знаеше какво да прави с нея.
Лушън се пренесе в стаята си в Буда и тялото му се материализира в края на леглото. Той стоеше, без да мърда, потънал в мисли и хаотични емоции, които не трябваше да изпитва. Когато ставаше дума за Смърт, той знаеше добре последиците от колебанието. Но по-рано днес не само че се беше поколебал, а едва не беше правил любов с жертвата си. Беше я целувал страстно, беше я галил. Беше имал възможността да я довърши, така че трябваше да я е довършил.
– Аз съм глупав мъж – промърмори той.
Беше дошла при него с намерение да го убие. Но той беше видял как блестящите ù червени устни се разтварят в ахване, беше усетил топлия ù дъх върху кожата си, беше усетил аромата на ягоди и сметана, беше чул демона си да мърка и беше погълнат от най-страстното желание, което някога беше изживявал.
Как можеше да желае Аня повече, отколкото беше желал Марая, жената, която беше обичал?
Как?
Аня едва не го беше убила, а той мислеше: „Не мога да умра, без да получа още една целувка от нея“. Не му беше пукало за нищо друго. Само за устните ù. За тялото ù. За нея.
Тя го използваше, за да пречи на Кронос. Беше го признала, което правеше желанието на Лушън още по-глупаво. Но изглежда нямаше нищо против целувката му. Не, тя сякаш ù се наслаждаваше, сякаш жадуваше за още.
– Проклятие! – изруга той, закрачи напред и удари с юмрук стената. Камъкът моментално се напука. Около него се вдигна прах и замъгли зрението му. Усещането беше хубаво, затова той удари отново и кокалчетата му се разраниха и запулсираха. „Успокой се! Веднага!“
Нищо добро не излизаше от гнева му.
Лушън издиша бавно, обърна се и огледа стаята си. Вече беше сутрин, осъзна той с изненада. С цялото това пренасяне беше изгубил представа за различните часови зони. Слънчева светлина струеше през единствения прозорец на стаята. Всички воини, освен Мадокс и Торин, най-вероятно бяха тръгнали към съответните си предназначения в Гърция и в Рим. „Трябва да направя същото. За Аня мога да се погрижа по-късно, когато не ми се подкосяват краката от аромата ù и от усещането за нея.“
Той закрачи към килера, като по пътя забеляза три вази, поставени на тоалетката му. Всяка преливаше от бели зимни цветя и излъчваше аромат на мед. Не бяха там предишната вечер, което значеше, че Ашлин е идвала тук сутринта. Милата и сърдечна Ашлин вероятно е искала да разведри деня му с тях, но от вида на цветята в гърдите го жегна съжаление.
Марая береше цветя и ги сплиташе в косата си.
Вратата му внезапно се отвори и Ашлин нахлу в стаята, а красивото ù лице беше озарено от тревога. Мадокс, както винаги, беше точно след нея – смес от мрачна заплаха и смъртоносна грация. Държеше два ножа, насочени и готови за нападение.
– Всичко наред ли е? – попита Ашлин, когато забеляза Лушън. Светлокестенявата ù коса падаше по раменете и ръцете ù. Ръце, стиснати от тревога. За него? – Вървяхме по коридора и чухме удар.
– Всичко е наред – увери я той. Но задържа вниманието си върху Мадокс, чиито виолетови очи бяха присвити. „Махни я от тук! – помоли безмълвно Лушън, защото не желаеше да нарани чувствата на Ашлин. – Не съм на себе си.“
Лушън беше опасно близо да изгуби всяко подобие на легендарния си контрол. Напрежението сигурно личеше във всяка черта на лицето му.
Мадокс сякаш разбра и кимна.
– Ашлин – той обви с ръка рамото ù. – Лушън се подготвя за пътуването си до храма. Да го оставим!
Тя не се отърси от ръката на воина. Вместо това се облегна на него. Също така отказа да помръдне. Погледът ù обходи Лушън, внимателен и оценяващ.
– Не изглеждаш добре.
– Всичко е наред – излъга Лушън. Колко още лъжи щеше да изрече? Той се наведе, стисна дръжките на сака си и го хвърли на леглото.
– Ръката ти кърви, а костите ти са... Боже мой! – Тя се намръщи и се пресегна.
Мадокс сграбчи китката ù и я спря. Той беше пазител на Насилие, но беше нежен със своята жена и толкова покровителствен, че беше почти комично.
– Мадокс – каза тя разпалено. – Просто искам да видя колко лоши са раните му. Може би трябва да...