– Лушън ще оздравее, а ти имаш нужда от почивка.
– Почивка, почивка, почивка. Бременна съм в четвъртата седмица, а не болна.
Гордата двойка го беше обявила едва преди няколко дни. Лушън се радваше за тях, но също така се чудеше какво щеше да е поколението на обладан от демон воин и смъртна жена с необичайни сили. Полудемон? Изцяло демон? Напълно смъртен? Някога се беше чудил по същия начин за детето, което биха имали той и Марая. Но тя му беше отнета, преди дори да решат да се опитат да зачене.
– Твоят мъж е прав – каза той. – Добре съм.
От Ашлин се излъчваше решителност, а огромните ù кафяви очи не се откъсваха от Лушън. Тя беше сърдечна, но беше и упорита до дъното на душата си.
Беше израснала в научна лаборатория – изучавана и използвана заради уникалната си способност, която се беше научила да контролира едва наскоро. Където и да застанеше, Ашлин можеше да чуе всеки разговор, който се беше провел там, независимо колко години бяха минали. Обаче не можеше да чуе предишни разговори между него и другите безсмъртни, което я дразнеше, когато искаше отговори, които те не искаха да дадат.
– Вече се пръсна слух за теб и някаква жена в клуба – каза тя и примигна невинно. – Коя е тя?
– Никоя! – Като изключим факта, че вече се беше превърнала в център на неговия свят. „Аня, красивата Аня.“ Ръцете му се свиха в юмруци. Дори името ù го възбуждаше, караше кръвта му да кипи и тялото му да копнее за секс. „Тя не е за теб.“ – Воините не бива да клюкарстват.
Той и Аня вероятно са изглеждали смешно заедно. Тя – образец на знойна женственост. Той – грозен звяр. Но не можеше да спре да си представя юмрука си, заровен в косата ù и тялото му, движещо се ритмично в нейното. Силно и бързо. Бавно и нежно.
Красива – внезапно изръмжа Смърт.
Лушън примигна от изненада. Обикновено демонът оставаше по-скоро като принуда, отколкото като глас, винаги част от него, но винаги дистанциран. Лушън не знаеше защо заговори сега. Но откри, че му отговаря. „Да, красива е.“ Беше я виждал четири пъти. Четири пъти беше говорил с нея. За тези няколко седмици беше усетил аромата ù. Тя вече беше обсебила мислите му повече от всеки друг, дори от неговата любима Марая.
Искам я – отново се обади Смърт.
„Да.“
Тя е вкусна. Ще бъде наша, преди да я убием.
„Не!“ – дори докато крещеше думата в главата си, той усети как демонът го дърпа, как се опитва да го накара да намери Аня.
Лушън закова крака в земята. „Още не.“
– Лушън – напомни му за присъствието си Ашлин. Натискът в главата му отслабна. – Аз не съм воин, така че мога да клюкарствам. Целунал си я. Всички казаха, че са те видели...
– Аз съм добре, а жената не е важна – излъга той. О, Богове. Обикновено ненавиждаше лъжите. Той посегна да щипне носа на Ашлин, но чу Мадокс да ръмжи и отпусна ръка. Мадокс не понасяше някой друг да докосва неговата жена. Никога. И за първи път Лушън го разбираше. Полудяваше от мисълта, че други мъже може да докосват Аня.
„Идиот.“ Жената го манипулираше с усмивка на съвършеното си лице, но той беше готов да се обзаложи, че също като майка си е била интимна с легиони. Дали беше използвала тези любовници за удоволствие или за власт, той не знаеше. Не трябваше да се интересува.
Ами ако тя прелъстяваше друг в този момент, опитвайки се да си осигури защита срещу Лушън?
От гърлото му се изтръгна рев и той откри, че отново е приближил стената и удря, удря, а кокалчетата му пулсират. С ъгълчето на окото си зърна как Мадокс избутва Ашлин зад гърба си.
„Какво правиш? Аня може да се грижи добре сама за себе си. Не ù е нужен мъж, който да я пази.“
Може би беше сама на плажа, изпълнена с желание и объркана, както той беше. Мисълта смекчи гнева му, а тялото му отново я желаеше. Но колкото и да му се искаше да вярва, той знаеше, че жена като нея не копнее за белязан мъж като него. Не и истински. Независимо колко горещи бяха целувките ù. Колко жени бяха отвръщали поглед от него през вековете? Колко се бяха свивали, когато той приближеше?
Безброй.
И това беше точно така, както му харесваше.
Дълбоко вдишване, дълбоко издишване.
– Как е Торин? – попита той, сменяйки темата, докато вървеше към леглото. – Не ми харесва колко бавно оздравява.
Ашлин избута Мадокс настрани и големият воин се намръщи, но я пусна.
– Мисля, че разбрах защо не се оправи толкова бързо, колкото останалите от вас. Той е Болест, нали? Е, мисля, че клетките му са заразени с тази болест. Те трябва да се борят с вируса, както и с раната. Все едно, той оздравява. Вече се храни сам.