Той се намръщи и метна близалката през парапета. Чу плясък, когато падна във водата. Вълнички нарушиха гладкото спокойствие.
Зад него се отвори врата. Затвори се. Внезапно отекнаха мъжки гласове и кикотене. Лушън се обърна равнодушно. Там бяха Парис – висок, блед и съвършен, излъчващ сексуално задоволство. Воинът току-що беше спал с жена, това беше очевидно.
До него беше Амън – тих, мургав и кипящ от неизказани тайни.
Страйдър, чието безмилостно красиво лице блестеше развеселено, удряше Гидиън по рамото.
– Признай си, че завиждаш – казваше той.
– Не мразете играча! – каза Парис и усмивката му се разшири. – Нищо не мога да направя, ако и двете стюардеси поискат да се погрижат за нуждите ми във въздуха.
Лушън влезе в просторния дом, където въздухът беше по-хладен, отколкото отвън.
– Платихме за частен самолет, не за частен секс за Парис.
И четиримата мъже извадиха оръжие, когато гласът му проби добродушната им закачка. Отпуснаха се, щом разбраха кой говори. Дори се усмихнаха.
– Частен не е правилната дума – каза Страйдър и сините му очи бляскаха. – Направиха го пред всички. Не се оплаквам. Филмът беше скапан и тяхното изпълнение ми беше забавно.
Лушън погледна встрани, за да не усетят завистта му.
– Огледайте се и си изберете стаи!
Той можеше да се пренася, затова само той беше идвал тук преди. Още не беше избрал стая, защото искаше да даде на другите възможност да изберат първи. Беше доволен да вземе каквото остане.
Чантите бяха захвърлени настрани, докато мъжете опознаваха временната си „дупка“, както би казал Парис.
– Чудно! – каза Парис, след като избра стая в задната част. – Мацките определено ще се влюбят.
– Гадост – каза Гидиън, но никой не му обърна внимание, както обикновено. Всичко, казано от него, беше лъжа. Той беше избрал стаята най-близо до входната врата.
– Откога си тук? – попита Сейбин, когато се върна обратно в дневната.
– Едва от няколко минути.
– Как е възможно? – Страйдър и Лушън се бяха събрали отново едва преди месец. Групата на Страйдър беше останала в Гърция да се бие с Ловците, когато мъжете на Лушън бяха заминали за Будапеща. Оттогава бяха минали стотици години и едва сега започваха да се опознават отново. – Ти не излетя преди нас и със сигурност не си летял с нас.
Парис метна ръка върху широките рамене на Лушън.
– Моят човек тук е направил нещо дребно, наричано понякога пренасяне. – Той обясни как Лушън може да навлезе в духовния свят и да пътува от едно място на друго за едно мигване на окото. – Научи го няколко години, след като пристигнахме в Буда.
Преди това той нямаше достатъчен контрол върху демона, за да овладее умението.
Страйдър кимна, явно впечатлен.
– Яко умение. Но защо просто не ни пренесе тук всички?
Парис отново отговори вместо него.
– Последния път, когато сподели умението си за пренасянето, Рейес повърна върху ризата му. Никога не съм се смял повече в живота си. Лушън обаче няма никакво чувство за хумор и се закле никога повече да не го прави.
– Изненадан съм, че не спомена частта, в която ти припадна – каза иронично Лушън.
Страйдър се изкикоти.
– О, човече! Припаднал си? Какво бебе! Мамка му, вижте тази гледка! – добави той почти без да направи пауза, след като видя гледката от терасата. – Напомня ми за Олимп.
– Хей! – каза Парис и се намръщи на Лушън. – Казах ти, че си ударих главата при пренасянето.
– Това не те прави по-малко бебе – подхвърли през рамо Страйдър. Той подпря ръце на парапета на балкона и се облегна напред. – Колкото и пъти да видя това място, се чувствам все едно е за първи път.
Парис не искаше да изоставя темата.
– Да видим твоята реакция, ако те пренесе, Поражение! Обзалагам се...
– Спри! – намеси се Лушън с вдигната ръка. Парис знаеше, че не трябва да предлага никакво предизвикателство на Страйдър. Веднъж влязъл в някакво съревнование, независимо дали бой с ножове, бокс или дори човешката игра Xbox, която обичаха да играят с Парис, мъжът не можеше да загуби, без да изтърпи силна и обездвижваща болка. Естествено, той правеше всичко необходимо, за да печели във всичко. – Имаме работа.
– Работата е гадна – каза Гидиън.
Лушън се направи, чу не го чу.
– Трябва да обезопасим сградата по-добре, в случай че Ловците са успели да ни проследят. След това ще се подготвим за утрешната екскурзия.
Свършиха първото за час – поставиха сензори на прозорците и около сградата. Бяха потни, когато отново влязоха в дневната.