През цялото време Лушън усещаше очите на Аня върху себе си. Пожарът дълбоко в душата му отново беше избухнал и го обезсилваше. Дори Смърт беше започнал да мърка отново.
Знанието, че Аня е там, караше мускулите на Лушън да се свиват от напрежение. Не защото мислеше, че тя ще го нападне (той го очакваше, но не се страхуваше), а защото не можеше да забрави какво беше усещането да я държи в ръцете си. Не можеше да забрави как тя стенеше, когато върхът на езика му беше прокарал гореща пътечка по шията ù. Как се втвърдяваха зърната ù и сякаш умоляваха за устата му. Как се разтваряха краката ù, приветствайки го толкова близо до рая, колкото мъж като него можеше да се надява да стигне някога.
Той не искаше да е на острова. Искаше я гола и в леглото си. Искаше да сграбчи с ръце тялото ù, а нейните ръце да галят неговото тяло. Искаше устата си между бедрата ù, а нейната – върху неговия член. Той просто... я искаше.
Но не можеше да я има.
„Концентрирай се!“ Лушън клекна в росната шума под лунната светлина и промърмори:
– Не се меси!
– Какво? – попита Страйдър объркан, докато клякаше до него.
– Няма значение. – Луната беше високо, лъчите ù бяха като златни панделки, които галеха пясъка и зеленината. Насекомите пееха щастливо. Той можеше да се справи с Ловците и сам. Просто щеше да се пренесе в тунелите им и да нападне. Но не искаше да рискува някой да се измъкне.
– Сигурен ли си, че са Ловци? – попита Парис, докато клякаше в листата от другата страна на Лушън.
– Да. Видях знаците им. – Всеки Ловец се бележеше със символа на безкрайността на китката. „Безкрайност без зло“ беше тяхното кредо.
Лушън не се смяташе за напълно зъл. Някога беше такъв, да. Демонът му постоянно го принуждаваше да отнема живот, не просто души и той го беше правил. С удоволствие. Но вече не. Желанието да убива вече беше обуздано. Сега се биеше само за мир и за да защитава.
Жегна го съжаление, че не може да получи нещо повече и той стисна очи за миг. Ако беше просто смъртен, щеше да се ожени много отдавна. С Марая щяха да имат дузина деца. Той щеше да прекарва дните си в грижа за семейството си, а нощите – да обича жена си. И след смъртта си щеше да отиде в рая.
Но не беше създаден, за да се наслаждава на живота. Беше създаден като страж на краля на боговете и за да защитава небесата. А после, след като се беше слял с демона, дори това му беше отнето. „Ти сам си го заслужи, знаеш много добре.“
– Може да е капан – каза Страйдър, привличайки вниманието му.
– Те не знаеха, че съм там, и не личеше, че се приготвят за някаква битка.
Парис стисна дръжката на една кама.
– Как ще го направим?
– Ще обкръжим лагера им. По мой сигнал ще влезем тихо в тунелите и ще им отрежем възможността да избягат. Има четири входа. Проверих по-рано. Парис, двамата със Страйдър поемете от запад! Гидиън от изток! Амън от север! Аз ще поема от юг.
Всеки от мъжете кимна и тихо се подчини.
– Олеле! Битка! – засмя се Аня тихо, внезапно материализирала се до Лушън. Тя също клекна като истински воин.
Той на мига беше обвит в аромат на ягоди и сметана. Кръвта му се сгорещи.
– Тихо! – изръмжа той и отказа да погледне към нея. Това можеше да е гибелта му.
– Няма ли да ме нападнеш? – попита тя и той можеше да се закълне, че вижда цупенето ù.
– Нямам време за теб точно сега. – Той искаше да я засегне, но в тона му се усети разочарование, вместо враждебност. – Ще се бием по-късно.
– Ти ме пренебрегваше и това не ми харесва.
– Трябва да си благодарна, че те пренебрегвах.
– Не се ласкай! – Тя не си тръгна сърдита, както той почти очакваше. Вместо това се премести по-близо до него. – Мога ли да помогна за боя с Ловците? Моля те, моля те, моля те, може ли?
– Не. Мълчи! – Ако воините го бяха чули от местата си, не показаха по никакъв начин да се разбере. Той едва можеше да ги различи в храстите. Само върховете на главите им бяха видими, докато чакаха неговия сигнал.
– Но аз съм опитен боец.
– Знам – отвърна той студено. Гърдите още го боляха там, където го беше намушкала. Трябваше да е незаконно жена, която изглеждаше като нея, да е толкова сексапилно кръвожадна. А на него тази кръвожадност не трябваше да му изглежда толкова привлекателна. – Ти ли каза на Ловците за храма?